Млади народни изпълнители – Костадин Михайлов, певец и нестинар

„Я вчера ходих на Заберски панагир”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Костадин Михайлов за пътя си на народен певец, за наградите и нестинарството

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Странджа планина е дала име на фолклорен район с добре запазени традиции. Красива и загадъчна, в нея още битува единственият у нас обичай „нестинарство” – игра в жарава. Чува се отчетливия ритъм на гайдата и тъпана – най-известният инструментален ансамбъл по тези места, звучат носталгични песни с изящна орнаментика. Костадин Михайлов (1991) е неин представител сред младото поколение певци и нестинари.

„Роден съм в Бродилово – странджанско село на няколко километра от по-известното Царево, но корените на моя род водят към бежанци от Източна Тракия. Тези български земи остават в пределите на Турция в размирното време на миналия век. Прадядо ми е от село Сереген, а прабаба Станка – от село Маджурà. Съвсем малък проявих желание да пея и започнах да уча автентични народни песни от странджанската нестинарка Веселина Илиева. Когато пораснах, сам започнах да издирвам стари хора – информатори. От 101-годишната баба Плума Вълчанова записах около 150 песни, от Калина Матеева на 83 – над сто песни и благословии. Най-стари песни ми даде потомък на българи, жител на село Яна, днес в Турция, когато бях още на единайсет години. До днес моите записи надхвърлят осемстотин. Първите ми певчески изяви са на събори в Странджа в нестинарските селища Българи и Костú, в Синеморец и Резово. Важно участие в конкурс на радио Стара Загора през 2002 година ми даде възможност за запис с оркестъра на училището за народна музика в Котел. Станах ученик на странджанската народна певица Златка Ставрева и участвах в нейната група за автентичен фолклор – детска формация „Нестинарче”.”

Костадин Михайлов е приет в групата като солист и още тогава печели с изпълненията си много награди. Остава в нея до 2008 година, когато постъпва в музикалното училище в Бургас – негови преподаватели там са Пенка Петрова, диригент на училищния хор и тракийският народен певец Стоян Ганчев. Певческите му изяви не спират, активността му не знае граници и днес 23-годишният музикант е притежател на петнайсет специални и 35 първи награди:

„Участвал съм в много национални и международни фолклорни форуми. Още в гимназията се представих в събора „Странджа пее” в Граматиково и получих Специалната награда. В няколко издания на конкурса „С песните на странджанския певец Георги Павлов” два пъти бях отличèн с първи награди, а третия път с най-голямата, „Приз Георги Павлов”. Четири поредни отличия имам от участията си във фестивала „Фолклорен венец” в местността Божура – град Средец. Носител съм на статуетка от международния фестивал „Странджа, моя люлчина” в град Царево, на Почетния знак на Съюза на народните читалища на фестивала в Бродилово „Св. Св. Константин и Елена”-2013, Почетния знак на град Враца, „Атлиманска огърлица” от международния фестивал в град Китен 2013. ”

Костадин Михайлов се явява не само в странджански фестивали, но и в тракийски конкурси. Такива са „С песните на Елена Граматикова” и националния детски конкурс „Върбова свирка свири” в Болярово. Скъпо му е първото място от конкурса „С песните на Вълкана Стоянова”. Освен у нас на негови изпълнения се радва публиката на Франция – гостува в Париж за два концерта през 2010 година. Три поредни години от 2009 се представя и във Великобритания.

Днес младият певец е преподавател по история и музика в основно училище – ежедневна педагогическа работа, която му носи удовлетворение. Довършва и образованието си в Университета по библиотекознание и информационни технологии, специалност Културно-историческо наследство. Избира тази специалност, защото е свързана с проучването на фолклора в родния му край. Преди няколко месеца добави още една културна дейност – председател е на сдружението „Пазители на българското”. Заедно със свои колеги-съмишленици от университета искат да запазят за идните поколения народна музика, танци, обичаи, традиционни занаяти. За тази цел ще издават книги, музикални албуми, ще организират концерти и събори. Ще обърнат внимание на най-малките с беседи за народното творчество в училища и читалища. Резултат от двегодишен труд на Костадин Михайлов е книгата „Теренна фолклористика и теория на народното творчество”, която излезе тази година. С автентични песни и легенди от Странджа, с местни танци и обичаи, кулинарни рецепти, тя предлага любопитна информация за бита на хората от миналия век.

Освен певец, учител и изследовател на фолклора, Костадин Михайлов притежава и друга дарба – умее да танцува в жаравата като нестинар. Въпросът за този уникален обичай в Странджа го вълнува отдавна. От дете носи иконите на Св. Константин и Елена в деня на нестинарския празник 21 май (по нов стил). На 13-ия си рожден ден изпитва силно желание да влезе и танцува в жаравата. Оттогава е сред най-младите нестинари в Странджа. Чете исторически справки за ритуала и развитието му през годините. Знае за насилственото му прекъсване в годините на застоя. Вярва в дълбокия му смисъл, в енергията на доброто пожелание и днес има какво да каже на тези, които го опорочават:

„Избягвам да коментирам въпросът за играта в огъня пред приятелите дори. За мен нестинарството е сакрален момент. Ритуал, за който се готвя цяла година до деня „Св. Константин и Елена” и нестинарския огън. Тревожи ме фактът, че в последните години се измести смисълът на нестинарството и то се превърна в атракция. На този ден по стар български обичай играем за здраве на хората и берекет през годината, да е мирна и спокойна за всички. Моето отношение към нестинари, които играят в ресторанти за забавление на публиката, е критично. Тази комерсиална практика не одобряват и хората от нестинарските селища. Ние вярваме – тези които играем веднъж или два пъти в годината, че Св. Костадин и Елена ни пазят и имаме надежда някога да се върне автентичната игра на нестинарите. Сдружението, което ръководя, организира на 26 септември нестинарски игри в местността Църногорово около Малко Търново. Там някога правели голям „панагир”. Поканихме възрастни хора от Странджа и младежи от няколко университета да станат свидетели на тази игра – без снимачни екипи, фотографи, овации. Искахме да покажем, че се отдаваме на танца в огъня, вярваме в нашите светци-покровители и чуваме единствено гласа на гайдата и тъпана.

Споделете

Млади народни изпълнители – Костадин Михайлов, певец и нестинар

Още от категорията

"Анасонови дни" с Б.Т.Р.

Група Канела, ароматът на детството и красотата на поезията

Всеки път се впечатлявам колко добре свирят българските музиканти

"Анасонови дни" с Б.Т.Р.

Българско Национално Радио