Непознатата България – Тутракан

Малък град на края на България, обърнат на север с лице към Дунава и към пустеещи румънски равнини на отсрещния бряг. Туристическите маршрути рядко стигат до него. Може би защото мястото е отдалечено и труднодостъпно, заради лошите пътища. Но откриеш ли го веднъж, ще пожелаеш отново да се завърнеш тук, в една от най-северните и екзотични точки на страната. Защото екзотиката не е само палми и знойни плажове, а възможност да преживееш необичайни срещи с времето и да се насладиш на различни за твоите географски ширини гледки. Град Тутракан предлага именно това.

Някогашното рибарско селище е запазило своя дух.

Първото нещо, което те грабва, още щом влезеш в Тутракан, е присъствието на реката. Сребристите й води блещукат на слънцето и ти намигват на всяка крачка, зад всяка къща, зелена площ или кръстовище! Ниско над Дунава прелитат ята птици, гнездящи в близките влажни зони. Другото, което впечатлява, са красивите сгради, строени с онзи архитектурен замах, типичен по-скоро за западноевропейските дунавски градове, отколкото за тази част на Балканите. Фасадите на повечето от тях гледат към просторната крайбрежна алея, оживена по всяко време на деня. В началото на ХХ век Тутракан се гордеел с видните си интелектуалци и общественици. Градът имал много печатници, в които излизали голяма част от вестниците и книгите в страната, а с печелившата и за онези времена издателска дейност се занимавала немалка част от населението. Съдбата на повечето тутраканчани обаче била свързана не с четмото и писмото, а… с въдицата и реката.

„Господари на дунавската шир” – така османският пътешественик Евлия Челеби, кръстосвал земите ни през XVII век, нарича жителите на речното селище. В хрониките си той отбелязва, че не само мъжете, но и жените се посвещавали на риболова. Някога Тутракан бил сред водещите риболовни центрове по поречието. На широкия му пристан били закотвени стотици рибарски лодки, а уловената от местните моруна била високо ценена дори във Франция. За да се запази прясна и да се транспортира до далечни земи, рибата била осолявана и внимателно увивана в коприва за добиване на хладилен ефект.

Риболовът е един от основните поминъци на тутраканчани.

Тутраканчани знаят 1001 начина да ловят риба, да я съхраняват за по-дълго и да приготвят от нея прословутата, неустоимо вкусна тутраканска чорба. Отбий се в единствения по цялото поречие „Музей на дунавския риболов и лодкостроене” и ще видиш как едно от най-древните човешки занимания е превърнато в истинско изкуство от жителите на малкото речно градче. А тяхната изобретателност няма край! Даниела Иванова, уредник на музея разказва:

„Много интересен е риболовът с устие – подобие на харпун. С него се лови риба нощем. Рибаринът запалва борина със слама на лодката и тази светлина и топлина привлича рибата. Когато тя се издигне към повърхността, той я вижда и я набучва с устието”.

Историческият музей на Тутракан съдържа богата експозиция, проследяваща хилядолетната история на града.

В музея разглеждаме изложбата с фотоси на чудовищни речни екземпляри, заловени край града. Сред тях е и 400-килограмовата моруна с дължина около пет метра, уловена в края на 30-те години на ХХ век. Наред с риболова, в Тутракан бурно се развива и лодкарството. В началото на миналия век на пълни обороти работели десетина лодкарски работилници, а продукцията им завладяла европейските пазари. Гордостта на местните е изобретението на техния съгражданин Петър Чориков, конструирал нов модел рибарска лодка, т.нар. „тутраканка”, която пори вълните с необичайна скорост благодарение на перфектната си хидродинамика. В Тутракан продължават да се произвеждат лодки и до днес в едно от частните предприятия на града. Лодкарството обаче е далеч по-доходно начинание от риболова – жалват се рибарите в града.

В Музея на дунавския риболов и лодкостроене се представени любопитни методи за улов на риба, практикувани от местните.

„Колкото люспи има шаранът, толкова кръпки има по панталона на рибаря” – се казва в една тутраканска поговорка. Колко бедни са били местните хора разбираме, докато се разхождаме в старата рибарска махала. Някога накацалите край реката малки къщурки с по две-три скромно обзаведени стаички, едва побирали многобройните рибарски семейства. Днес повечето са безлюдни и се рушат на произвола на природните стихии. По европейски проект обаче е започнала реконструкция и възстановка на квартала с цел превръщането му в туристическа атракция. Само че, незнайно защо, на мястото на схлупените бедняшки къщички, растат доста представителни постройки във възрожденски стил, които се разминават с местния колорит. Хубавото е, че в някои от тях ще има занаятчийски работилници, където ще се демонстрират местни занаяти, като лодкарство, плетене на рибарски мрежи и пр. Ще има и туристическо влакче. То ще развежда туристите из рибарската махала и ще стига до градския парк. Впрочем, сама по себе си просторната зелена площ, разгърната край речния бряг, е достатъчна причина да посетиш Тутракан, заради екзотичните растения, обособените кътове за отдих, красивите скулптури и най-вече – магнетичната гледка към водната шир.

Приятно е да се разхождаш по крайречната алея на Тутракан.

Материалът е подготвен със съдействието на БААТ по проект „Обща стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния регион Румъния-България”.

Споделете

Непознатата България – Тутракан

Още от категорията

Зелник, скроб, пълнозърнести пици и боза – кюстендилските села като атрактивни гастро дестинации

От лозето до бутилката – легендарният Мавруд като част от визитката на България

Мексикански туристи пристигат у нас за културни обиколки

Българско Национално Радио