Коледни дървета – символика и ритуали

„Расти, боре”, изп. МФГ Банско

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Море, изникнало е Боже дърво”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За съвременните хора една от емблемите на Коледа и Нова Година е елхата, окичена с шарени играчки, светлини и блестящи гирлянди. Ако се върнем назад във времето обаче, ще открием и други дървета, които за нашите предци са били задължителна част от ритуалите по това време на годината – бъдникът и дрянът. Макар и различни по вид, всички тези дървета се явяват варианти на един ключов митологичен образ – световното дърво – символ на космическия ред, на хармонията и изобилието.

Традиционният български еквивалент на коледната елха е бъдникът, наричан още бъдняк или коладник. В оригиналния си вид той представлява ствол на право, около тригодишно дърво. Най-често се използвал дъбът, смятан за свещено дърво сред славянските народи. Още от древни времена под клоните му се извършвали жертвоприношения и се отдавала почит на боговете. Тази практика се запазва чак до наши дни, макар и вече свързана с християнството. Оброчните места край много селища се намират при големи и стари дъбове, там се правят селските събори и се колят курбани. Вярва се, че кората и дървесината на такива дървета имат лечебни свойства. Пример за подобно вярване е дъбовият пън, който се пази и до днес в софийската църква „Св. Петка Стара”. Дървото е посветено на Св. Терапонтий. Докъм началото на ХХ век съществувал обичай вярващите да вземат трески за лек. Има и сведения за лекуване на психично болни, които привързвали към ствола, за да прогонят вселилите се в тях нечисти сили.

Освен от дъб, бъдникът може да бъде и от крушово дърво. Този избор също не е случаен: смятало се, че крушата има силата да прогонва демони и да предпазва от беди. Затова лятно време момите носели венци от крушови листа и цветове – срещу зла среща, а на Бъдни вечер на трапезата задължително се слагали и сушени круши.

Отсичането на бъдника се поверявало на момък или младоженец. Още в зори преди Бъдни вечер мъжът отивал в гората, за да намери подходящо дърво, да го отсече и окастри, а после да го откара у дома. Стволът трябвало да е толкова дълъг, че да може да влезе през вратата. Там жените тържествено посрещали бъдника, а момъкът извършвал специален ритуал, с който го освещавал – т. нар. миросване. Пробивал в основата на стъблото малка дупка, сипвал вътре зехтин или краве масло, слагал малко тамян и восък, а после запушвал с дървен клин. Долният край на миросаното дърво се увивало в чисто ленено платно и то се изправяло край огнището със специални обредни песни. Вечерта се слагало в огъня, където бавно догаряло чак до заранта, а въглените се гасели с вино. Пепелта се пазела за лек или се разпръсквала из нивите за добър урожай. Според тълкуванията на учените, горящият бъдник представлява земен еквивалент на слънцето. Неговият символичен смисъл е по магичен начин да помогне на небесното светило да набере сили и да победи тъмнината и зимата в най-кратките дни от годината.

Важно място в обредите около Коледа и Нова година има и дрянът. Тъй като клоните му са яки и жилави, той е символ на здраве, издръжливост и дълголетие. Освен това, дрянът е първото дърво, което цъфти през новата година, затова пъпките му са знак за победата на пролетта над зимата, на живота над смъртта. Според една легенда, с негова помощ Господ успял за пореден път на надхитри дявола. Като видял, че дрянът цъфти още през зимата, дяволът се нагласил под него да чака плодовете му да узреят, та да си набере. Господ обаче забелязал това и благословил дряна първи да цъфти, а последен да дава плод. Така лукавият бил наказан за своята лакомия, а дрянът получил прозвището дяволско дърво.

По традиция на трапезата на Бъдни вечер се слагат и дрянови пъпки, с които после се гадае за бъдещето. На всеки член от семейството се нарича по една пъпка, която се хвърля в огъня: ако изпука силно, значи човекът ще е здрав и късметлия през новата година. От дрян се изработват сурвачките, с които се пожелава здраве и берекет на Васильовден (1 януари). Избира се разклонена дрянова пръчка с много пъпки, която се украсява с бели и червени конци, сушени плодове и ядки, парички и кравайчета – символ на желаното плодородие. От дрянови пъпки се правят и късметите в новогодишната баница, с които едновременно се гадае за бъдещето и се нарича за добро.

Обичаят да се украсява елха, бор или смърч за Коледа възниква първоначално в Германия. Някои учени виждат в него връзка с древната скандинавска митология и дървото Игдрасил, на което се крепи цялата Вселена. Вечнозеленото дърво, заедно с богатата украса, носят послания за здраве, дълголетие и изобилие. У нас коледната елха идва едва след Освобождението от османска власт (1878 г.), главно с руско и чешко посредничество. По време на социализма елхата се превръща от коледна в новогодишна, а витлеемската звезда на върха ѝ се заменя с петолъчка. В наши дни все по-голяма популярност добиват „екологичните” варианти на коледната елха – дръвче в саксия или различни изкуствени алтернативи.

Споделете

Коледни дървета – символика и ритуали

Още от категорията

Спасовден е сред любимите празници на българите

Националното откриване на жътвения сезон е в село Златитрап

Три дни исторически възстановки по хълмовете на Царевец

Магията на Коледа

Българско Национално Радио