„Домне, ле, домке, нигде ми те нема!”

„Що ме не ожениш, мале”, изп. Недялка Керанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„От дома по-хубаво няма”, „На гости – сладко, вкъщи – по-сладко”… Поговорки с подобен смисъл сигурно съществуват във всяка традиция. В българските фолклорни представи домът е не само постройката, приютила семейството. Той е преди всичко голямата челяд, която заедно работи, заедно се храни, споделя добро и зло. Домът е и храм за много от ритуалите в годишния календар. Там се раждали, сгодявали, вдигали сватби, а накрая пак там напускали този свят. Затова строежът на новата къща е много важен момент за всички. Според някои изследователи, думата „къща” произлиза от „крия”, „кътам”, „давам убежище”.

Мястото за новия дом избирали много внимателно, с ясното съзнание за присъствието на невидимите други светове, световете на доброто и злото. Считало се, че поляната и ливадата са най-подходящото място – кръглата форма е естествена преграда. Освен това те са огрени от слънцето, покрити са със зеленина, което означава, че почвата е добра. Поверието гласи, че на самодивските сборища трева не никне. А също – ако на поляната има голямо дряново дърво, тя може да е населена от нежеланите сили. На някои места и до днес се прави т.нар. магия с ръжени зърна. Посипват мястото с ръж. Ако до седмица зърната останат непокътнати, строежът започва. Ако се разпилеят или бъдат изядени от животни, мястото не е добро. Задължителен обичай е заораването, което непременно се прави от близнаци – мъже и жени. Мъжете близнаци заорават в кръг, около мястото за бъдещия строеж. След тях вървели двете сестри близначки и хвърляли пшеничните семена. По този начин се „отрязва” пътят на лошите сили, а стеблата, които ще поникнат, не само предпазват. Те са символ на плодородие, живот и стремеж към светлината.

В българските фолклорни представи домът е не само постройката, приютила семейството. Той е преди всичко голямата челяд, която заедно работи, заедно се храни, споделя добро и зло.

Строежът на къща е изцяло мъжка работа. Само мъж, съградил свой дом, имал право да бъде наричан стопанин. След смъртта му започвали да го почитат като дух, който покровителства материалното и нематериалното богатство на задругата, пази следвашите поколения. Дълбоко в съзнанието на народа ни е представата за дома като магически център на света. Структуриран е във вертикална и хоризонтална посока, повтаряйки формата на световното дърво и кръста.

Първата копка е първото навлизане в неизвестното и неусвоено пространство. То е привилегия на бъдещия стопанин, посветителски обред, при който той се преобразява, преражда се. И от мъж без свой дом става домовладика. Друг важен момент е жертвата. Обикновено това е черен или червен петел. Коли се при основите, при построяване на огнището и при прага – когато къщата е готова и предстои първото влизане в нея. При завършване на къщата се прави подарък – кръст от плодно дърво, на който с червен конец е завързана китка или венец. На кръста е простряна мъжка риза – непременно с пазвата нагоре. Обърнат на изток, кръстът се закачва на покрива. Когато къщата е готова, в нея пускат куче. Според вярванията, „най-добрият приятел на човека” винаги ляга на добро място. Затова в стаите, които ще служат за спалня, поставят леглата там, където е „показало” кучето.

В нова къща се влиза на нова луна, в добър ден и добър час. За добри дни се считали понеделник и сряда. Добрият час е преди изгрев – за да ги завари Бога в новата къща. Огънят в новото огнище запалват едновременно с първите лъчи на слънцето. Знаците за новото раждане и магиите за плодовитост, плодородие и успешно ново начало, се търсят и в това кой пръв ще прекрачи прага на новото „живелище”. Това трябва да е стопанинът. След него са стопанката, бременна жена или млада булка, най-възрастният в семейството. Всички, които влизат, поливат вода по пътя си, хвърлят жито и пари. Първият, обикновено това е стопанинът на къщата, запалва огъня в огнището. Стопанката ритуално замесва хляб в нощвите. Изпечен в новото огнище и споделен от всички, той приобщава хората към мястото. Този хляб е първата жертва, поднесена в новата къща. След това всеки трябва да казва: „Домът е Божи!”. Фразата : „Домът е мой!” се считала грях.

Споделете

„Домне, ле, домке, нигде ми те нема!”

Още от категорията

Последно събиране за боядисване на великденски яйца в столицата

Фолклорният фестивал "Мир на Балканите" събира различни етноси в Дупница

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

Фолклорен фестивал в подножието на Витоша събира изпълнители от девет страни

Българско Национално Радио