Масираният приток на сирийски бежанци в България през последните 4 месеца завари заетите с политически боричкания власти неподготвени и взриви обществото. Заговори се за милиони левове, които трябва да бъдат спешно заделени от бюджета заради неканените гости, които вече наброяват над 11 хиляди. Сумите отекнаха болезнено в съзнанието на българските граждани, половината от които са на ръба на бедността, според скорошно изследване на ЕК. Идеални условия за развихряне на ксенофобски настроения, умело подклаждани от различни националистически формирования. Бежанската вълна дойде като манна небесна за тях. За два месеца основната националистическа партия отекнаха „Атака” удвои подкрепата си, според проучване на агенция „Алфа рисърч”. Ксенофобската риторика успя за това време да посее много страхове. В проучване на друга социологическа агенция, „Сова Харис”, вече две трети от сънародниците ни не желаят България да приема повече бежанци. Причината не е чиста ксенофобия, а преценката на 65,2% от анкетираните, че властите не са в състояние да се справят с бежанската криза.

Проведена от Радио България анкета в центъра на София открои противоречиво отношение към темата. Българските пенсионери, хората с най-ниски доходи, ако не се брои ромската общност, са най-ревниви по отношение на средствата и вниманието, отделяни от държавата за прииждащите бежанци. Макар и на 68 години, Мая Божинова е принудена да продължи да работи, за да се издържа.

„Вижте, съчувствам на тези хора по чисто човешки, ни казва тя. – Но ние самите, българите, сме в трагично положение. Грижи ли се някой за нас? Моята дъщеря има три деца, работи на две места, както и съпругът й, и пак не можем да се справим. Не трябва България да приема повече бежанци. Защо те не бъдат насочени към другите европейски държави, където хората живеят по-добре?”

Млако по-различна е позицията на 70-годишния Георги Анастасов:

„Трябва да имаме човешко отношение към тези хора, които са изстрадали и не идват от добро в България. Разбира се, винаги може да съществува риск сред бежанците да има и хора, които в своите страни са преследвани за престъпления и т.н. Но нека не спираме всички. Да не забравяме, че и в много европейски страни има български граждани, които са емигранти и заслужават добро отношение.”

Подобно е виждането и на Пламен Колев, възрастен собственик на магазин на софийската улица „Пиротска”, известна отскоро и като средище на емигранти и на случаи на агресия и в двете посоки – от емигранти и срещу емигранти.

„Трябва да приемем бежанците при по-добри условия, защото, ако при нас има война, ние също бихме очаквали някой да ни помогне, нали? В случая ние трябва да помогнем на бягащите от конфликта в Сирия хора”, казва той.

Мнението на Кирил Пеев, софиянец на около 50 години, е по-нюансирано:

„Емигрантската вълна няма как да не се отрази на живота ни с прояви на кражби и друг вид насилие. Затова мисля, че трябва да стигнем до компромисен вариант. Да спрем наплива. И бежанците да се разпратят и в другите европейски държави, а не да се концентрират в България.”

Ксенофобската риторика по правило среща добър отзвук сред младежите, социалната група с най-буйна кръв. Но тези настроения са все още по-скоро изключение. Ето какво мисли ученикът Георги Димитров:

„Бежанците имат място в България, защото и те са хора, ни казва той. – Те не са виновни, че в страната им има война и според мен трябва да сме съпричастни към съдбата им. От друга страна обаче, те не трябва да се оплакват, че им даваме толкова малка подкрепа, защото ние сме доста бедна държава.”

За разлика от този младеж, пенсионерът Иво Петров, живеещ близо до бежанския лагер „Военна рампа”, е за изграждане на „нова Берлинска стена” по границата ни с Турция, откъдето идват бежанците, и според него така напливът може да бъде спрян.

„Някой да е помогнал на нас, българите, като погледнем назад в историята? Никой. Не че мразя тези хора, но те просто не трябва да влизат в страната. Защото ние и така си имаме достатъчно проблеми. Това всъщност е европейски проблем, а не само наш. Нали сме част от Европа? Ако Западна Европа беше подложена на този натиск, какво щеше да стане? Чисто географски те са по-добре, защото от Атлантика не може да нахлуе никой, нали? Само от юг нахлуват – през Испания, Италия, Гърция. И ние тук изнемогваме.”

Константин Иванов, млад мъж, който живее в споменатия вече почти „емигрантски” квартал около ул. „Пиротска”, твърди, че проблемите около бежанската вълна съзнателно се раздухват с политическа цел, а това е опасна игра с огъня.

„Понеже има много големи проблеми в държавата, правителството се опитва да намери странични такива, които да изкара на преден план. Тези бежанци се оказаха много удобен начин за отклоняване на вниманието от по-съществените въпроси в държавата. Като например какво става с демокрацията в страната, с политическия живот, накъде въобще отива България.”