Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Шапките-уникати на Ирина Сардарева показвани на модни подиуми в Европа, Азия и Америка

Снимка: shapkibg.com
Ако има някой в България, който знае най-добре как да скрои шапка по мярка и с вкус, това е дизайнерката Ирина Сардарева. Ирина не е българка, родена е в Киев, но съдбата я довежда у нас, където намира дом и вече години наред успешно развива моден бизнес:

© Снимка: shapkibg.com

„Любовта ме доведе в България – казва тя. – Обикнах един българин, който завършваше гражданска авиация в Киев. Отидох вместо приятелката си на среща и така се запознах със съпруга си Петър. Когато дойдох в България през 1978 година, бях студентка в трети курс. Завърших, но се оказа, че за моята специалност – микробиология, по онова време в България нямаше работа. Родих двама синове и след като поотраснаха, започнах работа като преподавател по химия в едно столично училище. И така работих десет години с удоволствие, защото смятам, че учителската професия е много хубава. Децата дават на учителя много повече, отколкото той може да им даде. В един момент обаче нещата при мен поеха в друго русло. Винаги съм обичала модата, модния дизайн. Шиех, бродирах, плетях, правех курсове по история на модата с учениците в училище. Имаше такава възможност за кръжочни занимания в извънучебно време. Случи се така, че мъжа ми го съкратиха. Казах, че и аз напускам и започваме нов живот. Това беше през 1992 година и решихме да правим нещо свое. Имахме малко заделени пари и с тях започнахме нашия бизнес. Заедно със съпруга ми създадохме семейна модна къща „ПИГАС”, което е абревиатура на имената на членовете на семейството – Петър, Ирина, Георги и Александър Сардареви.

© Снимка: shapkibg.com

Основната дейност на фирмата е производство и продажба на дамски шапки, тъй като те винаги са били мое хоби. Замислих се, че аксесоарите липсват в България. Разрових се в музея за история на София и открих, че преди 1940 година в столицата е имало 18 ателиета за шапки. Впоследствие разбрах, че в Русе пък са били 35. Българката е имала отношение към аксесоара. Но през 1946 година излиза закон срещу незаконното забогатяване, в което влизат банкери, депутати и шапкари. Шапкарите са започнали да шият дрехи, много от тях са изгорили калъпите си и занаятът е започнал да се губи.”

© Снимка: facebook.com

Първите модели шапки на Ирина Сардарева неизменно участват като допълнение към колекциите на най-известните български дизайнери. От 1994 г. тя започва да прави и самостоятелни ревюта, като в тях дрехите са допълнение към шапките. Името й се превръща в модна марка, а ревютата й с шапки – в нестандартни модни спектакли. През 1997 г. открива своята „Къща на шапките”, където изработва и продава създадените от нея аксесоари.

© Снимка: facebook.com

„Има шапки за различни хора и за различни случаи – казва Ирина Сардарева. – Едни са за ежедневието, за хората, които се движат повече пеша, други са за хората с автомобили. Има ежедневни, празнични, шапки за коктейл и т. н. Смятам, че носенето на шапка винаги е едно намигване към всички останали, това е откритие за себе си, на собствения стил. Една жена, която носи шапката си с увереност, е жена със самочувствие, която иска да представи себе си пред света по уникален, неповторим начин.”

© Снимка: facebook.com

През март 2003 г. Академията за мода връчва на Ирина Сардарева първата „Златна игла” в новоучредения раздел за модни аксесоари. От 2005 година дизайнерката започва да се занимава и с ръчно плетени дамски облекла. Дрехите и аксесоарите на Ирина Сардарева жънат успехи и на модните подиуми в Дубай, Кувейт, САЩ и Париж. Какво запълва живота й извън заниманията с мода?

© Снимка: facebook.com

От кухнята на шапкарството – всяка шапка се опъва върху калъп и се слага да се изпече...
„Двете внучки и внукът ми – казва тя. – Те са най-голямата ми радост, защото съм успяла майка и успяла баба. Внучката ми проявява голям интерес към това, което правя. Има си свое кътче за работа, казва, че „работи при баба”. Пожелавам си, разбира се, много здраве и дълги години творчески живот, защото всъщност смисълът на живота е да правиш това, което искаш, това, което можеш, и което носи радост на хората. Аз го правя сега и искам да го правя поне още 20 години пълноценно.Прекрасно се чувствам в България, бих казала, че сигурно неслучайно съм дошла тук, защото има нещо като съдба. Аз съм успяла, защото не се съпротивлявах на съдбата си. Приех България такава, каквато е, и я обичам.”
По публикацията работи: Диана Христакиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Премиерът е гарантирал, че експедицията до Антарктида е финансово осигурена

В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..

публикувано на 21.12.24 в 10:04

Външно министерство изрази съболезнования на Хърватия за трагедията в Загреб

Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х".  Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..

публикувано на 21.12.24 в 09:50

Стенопис в Пловдив е посветен на 20 години от членството на България в НАТО

В присъствието на дипломати външният министър Иван Кондов откри в Пловдив последния стенопис от конкурса на министерството „България – по-красива в НАТО“. Проявата е посветен на 20-ата годишнина от членството на страната в Алианса. Творбата е дело на..

публикувано на 21.12.24 в 09:12