Зубърът, какво беше това? Как изглежда? В съзнанието на малцина европейци ще възникне ясна картина. Защото зубрите са вече голяма рядкост на Стария континент. Някога, и то не толкова далеч във времето, тази европейска разновидност на бизона е населявала цяла Европа, ни казва Стефан Аврамов от Българска Фондация Биоразнообразие.
Тези обитатели на горите и откритите пространства край тях изчезват при срещата с неочакван и неестествен хищник – войните и глада.
„Войните са свързани с периоди на нестабилност и в такива времена има рязко увеличаване на бракониерството – обяснява екологът. – В началото на миналия век зубърът се срещал вече само на две места в Европа. Едното е Беловежката гора, днес резерват под закрилата на ЮНЕСКО на границата между Полша и Беларус, който някога е бил огромно ловно имение на полските и руските царе. Другото местонахождение са няколко ловни резервата в Кавказ. Но след Първата световна война почти цялата популация там е избита. Знае се, че през 1927 г. е убит последният чистокръвен кавказки зубър. След което различни зоопаркове правят усилие за възстановяване на тези животни. Успяват да увеличат броя им до няколкостотин, които обаче отново са избити през Втората световна война. На практика днес съществуват 3-5 хиляди зубъра. Днес зубрите в Европа се размножават в две разновидности. Едната са чисто беловежките зубри или т.нар. равнинен зубър. А другата линия е кръстоска между подвидовете на беловежкия и кавказкия зубър.”
В наши дни зубърът на практика няма естествени врагове, уточнява г-н Аврамов, което е добра предпоставка за успех на връщането му в природата на различни места из континента.
„Зубърът обитава основно открити пространства, няма нужда от големи гори, тъй като се прехранва с паша на тревни растения, обяснява екологът. – Почти няма естествени врагове. Защото е много трудно и на мечката, и на вълка да повалят огромния зубър. Бих казал, че това е невъзможно при възрастните животни. Зубрите, доколкото ги има, са естествените господари на европейските гори.”
В България зубърът в диво състояние е изчезнал още през Средновековието. Но ето, че преди месец започна осъществяването на двегодишен проект „Дивият свят на Източните Родопи”, който включва заселването у нас на зубъра в природни, а не в резерватни условия. Инициативата е на фондация „Новото тракийско злато – България” (НТЗ), работеща в Източните Родопи. Като един от най-богатите на биоразнообразие райони на Европа, Източните Родопи се борят да се наредят сред десетте уникални европейски диви територии от световно значение в рамките на инициативата Rewilding Europe (Да върнем дивата природа в Европа). Фондацията започна преди две години и разселване в района на дивия кон „тарпан”. Опити за връщане на зубъра в българската природа са били правени още през 60-те години на миналия век, когато малко стадо зубри е било реинтродуцирано в ловно стопанство „Воден” в Северна България. Там все още има екземпляри от вида, но през последните десетилетия се е изгубила подробната родословна информация за тях.
Затова изпълнителите на новия проект предпочетоха да докарат 5 зубъра от Германия с доказана чистокръвност.
„България е в зоната, където трябва да се възстанови зубърът от беловежко-кавказката линия, уточнява Стефан Аврамов. Зубрите във Воден са беловежко-кавказки, но тъй като повече от 20 години за тях не е била подавана информация за извършваните кръстоски, те са отписани от Международната племенна книга. Въпросът е много важен, защото в следствие на кръстоски с близка кръв животните започват да боледуват и могат да измрат. Затова не беше целесъобразно да вземем животни от „Воден”.
Досещаме се, че връщането в природата на вид, изчезнал още през Средновековието, не ще да е лесна задача.
„Две животни загинаха вследствие болест по време на транспорта по всяка вероятност, но останалите се приспособяват много добре, обнадежден е екологът. – Надяваме се в следващите години да имаме поколение, това малко стадо да започне да се увеличава и да стане обект на туристически посещения. Впрочем, то предизвика посетителски интерес още в първите дни след пристигането си. Тъй като се намира в близост до тракийските скални гробници край с. Татул, хората започнаха да се отбиват и при зубрите. В момента животните са оградени с електропастир. Ще останат там още известно време, за да можем да проследим аклиматизацията им максимално добре.”
Зубрите сега са в ловното стопанство „Студен кладенец”, където по-късно ще бъдат пуснати на свобода, като туристическа атракция. При успех на проекта, в бъдеще това ловно стопанство може да стане център за разселването им в други подходящи територии. „А те не са малко, твърди г-н Аврамов. – Имаме три национални парка, един много голям природен парк „Странджа”, където тези най-едри европейски преживни животни биха се чувствали чудесно.”
Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и университетски преподавател Кристиан Таков, чиито думи и личен пример ще останат завинаги като..
Успехите на България в международните олимпиади по науки за 2024 година са събрани в експозиция "Фантастични умове". Открита по повод Деня на народните будители на "Моста на влюбените" до НДК, тя ще остане там до 15 ноември, съобщават организаторите..
В събота , 2 ноември, минималните температури ще са между 5° и 10°, на места в низините и котловините между 1° и 4°, в София - около 4°. През деня ще е слънчево, но ветровито. Максималните ще са от 20° до 25°, в София – около 20°. Вечерта..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим..