Още преди установяването на християнството, у нас съществувал култът към слънцето – Млада Бога. Той се ражда отново и отново всяка година, в дните около зимното слънцестоене. От незапомнени времена по нашите земи това е голям празник. Някога вярвали, че на Бъдни вечер небето се отваря, границите между световете се заличават, настъпва период на преход. Около това схващане е изградена и цялата система от обредни действия, съпътстваща празника. Вярата в добрите сили, показаната почит към тях, както и правилното поведение, възвръщат реда. Те синхронизират човешкото същество с космическите процеси, помагат му да застане на страната на светлината във вечната битка със злото, приобщават го към божественото.
© Снимка: архив
Както и днес, не всички осъзнавали истинското значение на ритуалите, но приемали знанието от по-възрастните и го следвали неотклонно. Било немислимо къщата да остане без бъдник – голямо дърво, отсечено същата сутрин, което се оставя да гори през цялата нощ. Това е една от „мъжките” работи.
© Снимка: архив
Жените приготвяли ястията за вечерята – постни, нечетен брой, но най-малко седем. Поднася се всичко, с което земята е дарила хората през годината. Наред с постните блюда се слагат орехи, чесън, лук, сурово жито и други зърнени култури, сушени плодове. Приготвя се греяна ракия, греяно вино. Меси се питка, в която се слага паричка – у когото се падне, негов ще е късметът през годината. Преди да седнат всички около трапезата, най-възрастният казва молитва и прекадява дома, храната. Такава вечеря приготвяме и днес, а дори и най-малките деца знаят какво непременно трябва да поднесем на масата. Има нещо много топло в тези приготовления, които събират семейството в навечерието на Рождество Христово. За поколенията, родени между 50-те и 70-те години, празникът придоби значение едва след промените през 1989 г. Но днес ни се струва, че той никога не е напускал нашия празничен календар.
© Снимка: архив
Тъй като подготовката по традиция извършват жените в семейството, поканихме три дами, които да ни разкажат за своята Бъдни вечер.
Мая Вапцарова, филмов режисьор, ни връща към 50-те години. Тя е от София, но по онова време родителите й са я поверили на нейната баба Елена Вапцарова (майка на поета Никола Вапцаров). Ще чуете и с какво свързва тази дата Шевкие Чакър, редактор от Предавания на турски език в Радио България.
Много българи по света пазят традициите на Бъдни вечер, но има и немалко чужденци, за които те са важни. Сред тях е французойката Мишлин – оперна певица, майка на известния джаз пианист Марио Станчев. Мишлин е голям почитател на нашите традиции, кухня, език и обичаи. Пристига в България между двете световни войни, когато е на 10 години. Малко преди това майка й се е омъжила за българин и семейството се премества у нас. От много години отново живее в родината си, но винаги отбелязва българските празници.
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..
Уъркшоп по бродиране на българска шевица ще се проведе в сградата на посолството на България в Япония на 19 май , а крайният срок за записване за участие в мероприятието е 16 май . За това съобщават от дипломатическата ни мисия в Токио...
Кулинарен фестивал ще представи автентични ястия от плевенския край. Той се открива днес на централния площад “Възраждане” и е част от програмата за празника на Плевен – 15 май. Организатори на “Вкусни плевенски гозби” са гражданската инициатива..