Българският културен институт в Лондон представи творчеството на артистичната двойка Златна Костова – Людмил Тодоров. Лондончани, както и наши сънародници, които живеят там, имаха възможност да научат повече за филмите и книгите на известния режисьор. А също – за поетичното творчество и майсторските преводи на съпругата му.
„Двете прекрасни вечери, които организира г-жа Светла Дионисиева, директор на института, бяха част от програмата на това истинско духовно средище. Толкова беше вълнуващо, че още сме като замаяни от това, което ни се случи там” – разказва Златна Костова.
Режисьор на филмите „Шивачки”, „Миграция на паламуда”, „Любовното лято на един льохман” и др., Людмил Тодоров е представил пред лондонската публика своята книга „Шлеп в пустинята” и сборник с разкази.
Елица Банчева, която от години живее в Лондон и работи в голяма филмова компания, е представила поетичната книга на Златна „Врабче в черупка”, както и преводаческата й дейност. Присъстващите на събитието са чули запис на „Циганско лято” в изпълнение на „Сентиментъл Суингърс” – дни преди българската премиера на песента. Текстът е от Златна Костова, музиката – на Михаил Йосифов. За сърдечната атмосфера на вечерта е допринесъл и г-н Найджъл Мидълсмит – учител по английски език на Златна от гимназията.
Голямата изненада на вечерта са поднесли световноизвестните музиканти от „Джайв Ейсес” , които пристигнали заедно с героите от „Ало, ало”. Срещата с тях е сбъдната мечта за преводачката, която намери български еквиваленти на трудни за превод фрази, някои от които навлязоха в ежедневия шеговит език. Като „Добрютро” или „Слушайте внимателно, няма да повтарям”. Чуйте още в интервюто със Златна Костова.
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..
"По един уникален начин е намерено, как всеки сектор в културата да се финансира погрешно. Хората на изкуството в момента работят точно като фабрики и вместо да създават вкуса на обществото, те са принудени да се водят по този вкус, за да спечелят повече..