Между селата Лъкатник и Бов, в дебрите на Стара планина, оградена от вековна букова гора и две планински езера, се намира хижа „Тръстеная” – едно от най-притегателните места за отдих в планината. През нея минава най-дългият маркиран туристически преход в България – от Ком до Емине. Той е част от международния пешеходен маршрут Е 3.
© Снимка: Борис Георгиев
Освен с вдъхновяващи пейзажи за майсторите на палитрата и словото, хижата е заобиколена с малинови насаждения, които през лятото ще ви изкушат със сочните си ароматни плодове. Ако пък решите да поседнете пред хижата за кратка почивка след дългото ходене – най-голямата награда е чаша малиново вино. Дори и най-заклетите привърженици на бирата заменят питието си с вълшебната напитка. Няма да усетите как благодатната течност ще изпълни сетивата ви с лекота и радост. Още след първата чаша напрежението изчезва за сметка на ведрото настроение, а смехът звънти, за да прогони грижите на ежедневието:
„Всъщност, голямо удоволствие е да произвеждаш вино – разказва снахата на хижарите Оля. – Когато хората отпиват, виждаме блясъка в очите, цялата магия. Това е необикновено вино от благороден плод. Когато започнах да се занимавам с него, си казах, че е най-хубавата професия на света. За мен лично това е дейността, която ми носи най-голямото удовлетворение именно заради начина, по който гостите ни реагират веднага щом го опитат. Всички, които ни гостуват, са много хубави хора. Има университетски професори, много млади хора, а някои идват чак от другия край на страната. Чудесни са, сякаш сме ги подбирали специално. Когато дойдат при нас, дори и да има три, четири различни компании, в края на вечерта всички ставаме едно голямо семейство.”
© Снимка: Дарина Григорова
В местността Тръстеная, чието име носи хижата днес, все още белеят останките на манастира „Свети Пантелеймон”, основан от ученици на Св. Св. Кирил и Методий. А мълвата гласи, че монасите в него правели вино от малини и доста поклонници посещавали обителта по-скоро заради виното. То било прочуто по целия край, а рецептата за него се предавала само между монасите. Така тя достига до духовник от семейството на хижарите, които решават да подновят старата традиция. В началото, преди около десетина години, започват с по-малки количества, само за лично ползване и гости на хижата. Постепенно обаче славата на напитката започва да привлича все повече туристи. Освен пивко, виното е и лечебно, и най-важното – екологично чисто. От него не боли глава, затова и хората, които го търсят, стават все повече:
„Малините са вторият плод по съдържание на витамин С след лимона – обяснява Борис, синът на хижарите. – Има свойството да понижава температурата. Питието от малини има в пъти по-ниско съдържание на танини и сулфити от стандартното червено вино. Доста е пивко и развихря страстите. Обикновено хората, които пристигат на хижата, са изморени, защото преходът догоре е доста тежък. Въпреки умората, в момента, в който изпият по чаша вино, всички избухват в смях. И най-интересното е, че във всяко изречение присъства думата вино. Имаме резервации за всяка събота и неделя, а работата започва още от момента, в който се стопят снеговете. За малиновите насаждения се грижим постоянно. Влагаме много любов във всичко. В началото се сблъсквахме с всякакви проблеми, но и много хора ни помагаха безвъзмездно. Един от тях беше главният технолог от Института по лозарство и винарство Стоян Геров. Той беше много отзивчив, за което съм му безкрайно благодарен. И никога не ни е искал нищо за помощта си.”
© Снимка: Дарина Григорова
Както повечето млади хора, Оля и Борис са пълни с идеи за екотуризъм и всякакви дейности около хижата. Ще има и фестивал на малината с най-различни сладки изкушения с ароматния природен дар. Според тях магията на Тръстеная се дължи най-вече на прекрасните условия за планински туризъм. Двете езера, пълни с риба и множеството маршрути в района привличат посетители от всички краища на страната:
„Има един връх над хижата, който се казва Издремец, на 1495 метра надморска височина – продължава Борис. – Ако някой има силите да го изкачи, може да се наслади на една от най-красивите гледки в България. От там може да се видят река Дунав, както и София и Ботевград. Това е една от високите точки на Стара планина. Препоръчвам на всеки, който има възможност, да се качи на върха и, ако успее да хване време след дъжд – гледката е неописуема. Това е място, на което дъхът спира. Есента тук е може би най-живописната, която съм виждал, точно в този район. Нагоре по пътя за хижата има една права отсечка, която попада в тунел от букова гора. Някъде към края на септември и началото на октомври, всички листа са жълти, червени, а пътят е като килим в същите цветове. И когато в следобедните часове слънцето озари пътеката, картината е достойна за платното на художник. Това е нещо, което трябва да се види, не мога да го опиша с думи. Много е чисто в района, има много диви животни, сърни, елени, диви прасета има, мечки. Затова заповядайте в късна есен или през пролетта, когато всичко се раззеленява и цъфти.”
Скалните венци, надвесени над река Русенски Лом и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом са магнит за природолюбители и търсачи на висок адреналин. Целият район е известен като Поломието или „Планина под равнината“. В течение на хилядолетията тук реките..
“София за начинаещи в 55 стъпки” – така се нарича туристическата обиколка на българската столица, организирана от Общинското предприятие „Туризъм“ (Visit Sofia). Безплатният пешеходен тур е подходящ за хора от всички възрасти, продължава 1 час и 45..
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..