Така за трети път България е вписана в програмата на фестивала на Робърт Редфорд след „Маргарит и Маргарита” на режисьора Николай Волев, който е имал специална прожекция през 1991 година, и „Омлет”, включен в късометражния конкурс през 2009 г. Всичко за Майя Виткова започва много по-рано – когато е на 12 години гледа филма „Диво сърце” на Дейвид Линч, след който е убедена, че иска за стане режисьор. Още студентка първа година в НАТФИЗ започва да работи като асистент-режисьор, влиза от една продукция в друга.
„Киното е много силен медиум – споделя тя. – Именно тази сила и мощ е това, което ме привлече. Тоест, ако имаш послание, история, която искаш да разкажеш и успееш да го направиш, ти можеш да повлияеш реално на съдбата на даден човек. Лично на мен киното ми даде много – концентрира ме, насочи ме в правилната посока и ми даде цел, което ме направи много щастлива.”
Изключително важен в професионален и личен аспект се оказва работата й като изпълнителен продуцент през 2009 година на филма „Източни пиеси” на режисьора Камен Калев – честна и силна със съвременните си послания творба. Той беше поканен в Кан, спечели много награди от различни краища на света. Проект, който тя определя като „много седмици безсъние, голямо предизвикателство и свобода”.
„Източни пиеси” беше много важен за мен филм и продължава да е. До ден днешен има кинотворци чужденци, които, като прочетат заглавието му в автобиографията ми, веднага се сещат за кой филм става въпрос, за режисьора, каква е историята и остават силно впечатлени. В екипа са едни от най-близките ми приятели. Аз мога да бъда само щастлива, че имах възможността да вложа енергията си, за да се случи този филм дори и по трудния начин.”
В биографията си Майя Виткова има четири късометражни филма. Нейни творби са представяни в Торонто, Атина, Любляна, Букурещ, Анкара, Монс, Триест, Хамбург, Перу и Индия. През 2005 година Майя много бързо и категорично взела решението да спре да асистира на други режисьори и да направи своя дебют в пълнометражното кино. Решение, за което не е съжалила нито за миг, защото в същия ден написала основата на сценария за „Виктория”. Смешно-тъжен филм като живота. Сниман е през 2013 година на четири места: София, Перник, Рила и Венеция. Сюжетът разказва за едноименната героиня, родена в края на комунизма и обявена за „бебе на десетилетието”, тъй като се оказва без пъп. 155 минути, които проследяват как политическите промени в България изправят пред изпитание отношенията на Виктория с майка й Боряна, която се е зарекла преди време да не ражда дете, докато държавата е под тоталитарен режим.
„Благодарна съм на този филм, защото, освен връщане назад във времето на моето детство, той ми даде чудесен екип, с който се надявам да продължа да работя и занапред. Не знам дали доволство е правилната дума за състоянието ми в момента. Сега имам усещане за спокойствие, защото знам, че не съм направила компромис на нито едно място и този филм е точно такъв, какъвто сме могли да го направим. За мен е много важно, че хората, с които работих по него, изпитват същото спокойствие.”
Официалната премиера за България на филма на Майя Виткова ще бъде през септември. До тогава – без очаквания, само с вяра, че поредното „българско дете” на Седмото изкуство ще проходи само.
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..