Съпругът й Пол Далио също е режисьор и когато тя написва сценария за дебютния си игрален филм „Вяра, любов и уиски”, той го преработва и я подкрепя във всеки един етап от реализирането му. Филмът е много личен за младата българка. Разказва за изборите, които прави една жена в живота си. За вътрешната дилема накъде да тръгнем: към сърцето си или към сигурното, към емоционално или финансово бъдеще. „Повечето хора, които дебютират, се обръщат към свои съкровени преживявания и започват оттам. И аз направих същото – исках да разкажа за това, което ми се е случвало, когато съм се връщала в България всяко лято, с приятелите, с любовите, които съм оставяла. Може би филмът е опит да осмисля факта, че съм емигрант” – обяснява Кристина. Но самият й филм не разказва емигрантска история, а любовна, категорична е тя. Любопитен факт е, че главната героиня във „Вяра, Любов и Уиски” е изиграна от македонската актриса Ана Стояновска, която чисто визуално много прилича на Кристина. „Ана е моята киноверсия – по-висока, по-хубава, страшно готина”. Как е стигнала до нея?
„Милчо Манчевски, страхотният македонски режисьор на „Преди дъжда” ми беше преподавател в Ню Йорк и се познавахме добре. Аз търсех актриса за ролята на Нели и един ден се замислих, че македонците имат особен чар и освободеност, което много ми харесва и го помолих да ми препоръча някоя „по-огнена актриса”. И той ми отговори: „Имам най-огнената”. Отидох в Македония и той ме запозна с Ана, която беше участвала във филма му „Майки”. Вече бях избрала Валери Йорданов за мъжката главна роля и когато ги запознах двамата, толкова добре си паснаха, просто се получи химия между тях, и така взех решението си”.
Актьорът Валери Йорданов не просто е избран за ролята, тя е писана с мисълта, че точно той ще я изиграе. „Той е невероятен актьор, на най-високо холивудско ниво. В него, в поведението му има и мъжественост, и една тишина, и опасност. Но също така има и чувствителност, която не мисля, че хората често забелязват. Той е много интелигентен и тази комбинация ми е интересна”, казва Кристина Николова.
Филмът, който е сниман в България и САЩ, вече има богата фестивална история и награди – получава наградата „Златна роза” за дебют от фестивала във Варна през 2012 година, Голямата награда на Международния кинофестивал в Далас. И още: отличие за дебют на Международния фестивал в САЩ New Filmmakers Forum Emerging Filmmaker Award (The Bobbie), наградата за най-добър европейски филм от XXIX Международен филмов фестивал на любовта в Монс, Белгия. А на Международния филмов фестивал в Баджа, Мексико, през 2013 година „Вяра, любов и уиски” беше отличен със Специален диплом.
Днес Кристина работи по следващия си сценарий за пълнометражен филм и продължава да гради живот със заглавие „Кино, любов и дете”.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..