„Искаме да бъдем врата за китайските инвестиции и производства в ЕС, но същевременно да бъдем активен член на Съюза, с принос за добрите отношения ЕС – Китай”. С тези ключови думи на президента Росен Плевнелиев може да се обобщи негова държавна визита в Пекин. Това посещение на най-високо ниво не беше случайно. Дни преди това икономическият министър Драгомир Стойнев съобщи пред пресата, че България започва да изтегля част от търговските си представители от Европа и да открива търговски представителства в страни от Азия. Според министъра задачата оттук нататък е износът да се съсредоточава към държавите с икономически растеж, а статистиката показва увеличение на българския износ към Азия с пет процента. Анализаторите подкрепят тази теза и с аргумента, че европейският пазар е пренаситен и трудно се намират нови ниши за износ на български стоки.

В Пекин Росен Плевнелиев се срещна с председателя на КНР Си Дзинпин. В съвместно комюнике след разговорите беше отбелязано, че между двете страни се установяват отношения на всестранно приятелско партньорство, задълбочава се взаимното политическо доверие, а сътрудничеството в сферите на икономиката, инвестициите, селското стопанство, културата и образованието се определя като плодотворно. И още: България и Китай ще работят за разширяване на търговския обмен и си поставят целта в следващите пет години да го удвоят.

Какво стои зад тези на пръв поглед суховати формулировки? Сред конкретните проекти са тези за тристранно сътрудничество между България, Румъния и Китай с цел изграждане на мост и хидроцентрала на река Дунав в района на Никопол – Турну Мъгуреле, както и изграждане на българския участък на автомагистрала „Черно море”. Друг проект, в който Китай може да участва е и прокопаването на тунел под връх Шипка, който да свързва Северна и Южна България. Не на последно място е и възможността да се предоставят концесии на китайски компании на български пристанища на Дунав и на Черно море.

В рамките на визитата си Росен Плевнелиев присъства на българо-китайски бизнес форум в Пекин, в който взеха участие над 300 представители на 150 китайски и 30 български фирми в информационните технологии, текстилната промишленост, производството и дистрибуция на храни и вина, транспорт, търговия, туризъм, производство на енергия от възобновяеми източници. В изказването си българският държавен глава посочи, че има растеж и позитивни тенденции в двустранното икономическо сътрудничество – стокообменът се е увеличил с четири пъти в последните десет години, а българският износ към азиатската страна се е удвоил през 2012 г. спрямо 2011 г.

Плевнелиев посочи още, че в България се подготвят проекти за 21 нови индустриални и високотехнологични зони и заяви, че България би могла да предостави на Китай възможността да изгради свои предприятия в тях. По думите му, най-стратегическите са зона Божурище и индустриална зона и карго летище в Стара Загора, тъй като те се намират на три европейски коридора.

И накрая един любопитен щрих: напоследък се наблюдава небивал интерес сред българите към изучаването на китайски език, който вече се преподава в училищата, включително и в първи клас. Само за две години броят на учениците, които изучават сложното писмо и говор, се е увеличил четири пъти. В началото на 2012 те са били 425, а в края на 2013 – 1649.