Около 270 000 са двойките в България, които имат репродуктивни проблеми и не могат да имат деца по естествен път. Шанс за тях е методът ин витро. Миналата година се навършиха 25 години от началото на прилагането му у нас. Първото успешно ин витро оплождане е направено във Великобритания. Раждането на 25 юли 1978 г. в Олдъм на Луиз Браун променя революционно репродуктивната медицина и дава надежда на милиони бездетни двойки по света, че могат да имат свое дете. Десет години по-късно, през 1988 година, се ражда и първото заченато по метода ин витро бебе в България – Илияна.

Оттогава до днес методът набира скорост, развива се и се усъвършенства. С днешна дата успеваемостта на българските ин витро клиники е сравнима с тази в напредналите европейски държави. Точна статистика за родените през изминалите години по метода ин витро бебета у нас липсва. Има процедури, които текат в момента, случва се и пациентките да не желаят да огласяват това. Все пак родените по този метод деца в България са няколко хиляди.

„Към ин витро процедури се пристъпва в краен случай – казва д-р Даниела Савова, управител на Медицинския център за репродуктивно здраве към АГ болница „Д-р Щерев”. – Ин витро се прилага единствено при непроходимост на маточните тръби. Това е основното и е първата индикация, при която започва въобще ин-витро процедурата. Има много заболявания, които могат да доведат до необходимост от  ин витро.Това е ендометриозата, възпалителните заболявания в малкия таз, които могат да доведат до запушване на маточните тръби. Мъжкият фактор също има голямо значение. Когато спермограмата е с ниски стойности, се прилага разновидност на ин витро процедурата, при която ембриолозите инжектират сперматозоид директно в яйцеклетката, тъй като количеството им е много малко и те нямат оплодителна способност. В основни линии това са причините, които могат да доведат до ин витро. Случва се да има и стерилитет с неизяснени причини. Всичко е наред при мъжа и при жената, но не настъпва бременност. Тогава ние правим диагностично ин витро, за да преценим какви са шансовете за успех.”

Достатъчно информирани ли са семействата в България за възможностите, които предлага ин витрото?  

„В България има над 25 ин витро центъра, които са специализирани точно по тези въпроси – посочва д-р Савова. – Много от личните лекари е необходимо да знаят и да насочват своите пациенти към специализирани центрове, за да се провеждат по-специфични изследвания и да се определя поведението при дадена двойка. Не са малко жените и двойките, които не знаят къде да се насочат. В същото време информация има. Има пациентски организации, които също информират къде може една двойка да направи своята консултация. Изборът е голям, специалистите в България са много – както лекарите, така и ембриолозите. Така че подходяща консултация и лечение могат да бъдат проведени у нас, и те не отстъпват на големите световни клиники по ин витро оплождане.”

Заради по-ниската цена на процедурата и високия професионализъм на българските лекари, клиниките за ин витро в България са търсени и от чуждестранни пациенти.

„Ние постоянно се усъвършенстваме и развиваме, като участваме в много международни научни форуми – казва д-р Савова. – Имаме обмяна на опит с водещи европейски и световни клиники. Развитието на ембриологията, генетиката, имунологията ни дава възможности за разгръщане на постиженията в тази сфера. Всичко това, а и внедряването на нови методики, както и модерното оборудване ни стимулира да вървим напред.”

Достъпна ли е цената на ин витро процедурата за българите?

„Ин витро процедурите са скъпи – пояснява д-р Савова. – Една процедура с медикаментите и консумативите е около пет хиляди лева. В чужбина обаче е доста по-скъпо. Факт е, че здравната каса преди години отпусна средства за медикаменти, след това се появи и фонд „Асистирана репродукция”. След като той одобри пациентите, те имат право на три опита  ин витро, като фондът отпуска до пет хиляди лева за едно ин витро. И тъй като успеваемостта не е сто процента, това допълнително натоварваше пациентите. Именно този фонд дава възможност на много български двойки да имат дете.”