Преди 25 години на официално посещение в България идва френският президент Франсоа Митеран. Освен с тогавашния държавен глава и комунистически лидер Тодор Живков той се среща с учени от БАН, с преподаватели и студенти от Софийския университет, посещава Френската гимназия в София. А на закуска с него във Френското посолство са поканени 12 видни български интелектуалци и дисиденти, сред които е и бъдещият президент Желю Желев. Тази работна закуска с Митеран остава в най-новата ни история като един от знаковите моменти, предшестващи демократичните промени.

Събитията от паметната 1989 г. промениха облика на нашата страна, която пое по пътя на трудните, но необходими икономически и политически реформи. Четвърт век по-късно трима български президенти: Желю Желев, Георги Първанов и Росен Плевнелиев участваха в закуска във Френското посолство по повод годишнината от посещението на Митеран в България. За отбелязването й дойде и френският министър по европейските въпроси Тиери Репантен. А в Софийския университет бяха организирани три кръгли маси, посветени на края на прехода, европейското приобщаване и мобилизирането на гражданското участие. Според проф. Иван Илчев, ректор на най-старото висше учебно заведение у нас, не е случайно, че френският президент преди 25 години идва в него:

„Това беше израз на обществения кипеж през втората половина на 80-те години, един от чиито основни центрове бе Софийският университет – посочва Иван Илчев. – Не на всички ни бе ясно каква точно промяна търсим тогава, но бе ясно, че тя е нужна. Тук бяха обсъждани, често наивно, но винаги с плам, варианти за бъдещето на България и на българското общество. Тук бяха основани някои от първите организации, които си поставяха за цел промяната. Преподавателите и студентите от Софийския университет стояха в основата на многобройните възникващи тогава граждански организации.”

Проф. Илчев хвърли мост и към наскоро отминалите студентски протести в СУ за оставка на правителството. Той посочи, че въпреки различните тълкувания в българското общество на студентските акции, самият факт на протеста означава, че Софийският университет продължава да бъде място на интелектуално несъгласие. Място, в което се провеждат по думите му „действия, вълнуващи до голяма степен блатото на посредствеността у нас”.

Ето какво сподели пред студентите Тиери Репантен:

„Преди 25 години вашата държава се управляваше от една партия, която предпочиташе да държи страната в нищета и да използва сила срещу населението, вместо да приложи каквито и да било реформи на своя властови монопол. Но въпреки това, през 1989 г. в София президентът Франсоа Митеран видя лъч светлина при разговорите си с група български интелектуалци по време на закуската, останала в историята на френско-българските отношения. При срещата си с него българските студенти отговориха блестящо на неговите въпроси. Месеци по-късно същото това поколение излезе на улицата, за да се увери, че свалянето на Тодор Живков няма да остане просто мимолетно събитие, и за да свали окончателно този режим. Посещението на Франсоа Митеран спомогна също така да се затвърди връзката между нашите две страни, да покажем нашата културна и интелектуална близост. В този дух е и моето сегашно посещение в България. Ние сме част от един общ политически проект в рамките на Европейския съюз – проект, който трябва да осъществим заедно във Франция и в България. А преди 25 години никой не смееше и да си представи, че един ден нашите две държави ще бъдат част от един и същи съюз и от един отбранителен алианс. През тези 25 години България преживя сериозни структурни и политически промени, които й позволиха да се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. Процесът на европейска интеграция продължава и той има една цел – да създаде една по-силна, по-солидарна Европа, в която разликите в нивото на живот между отделните държави трябва да изчезнат. Убеден съм, че всички ние имаме нужда от Европа, която да е способна да защитава своето място в международен план, да защитава европейските граждани от икономическите сътресения и да е гарант на демокрацията и гражданските свободи във всяка една от страните-членки.”