Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

7 г. членство на България в ЕС донесе на страната общо 7,7 млрд. евро

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

България е получила от ЕС по различни програми, директни плащания и фондове общо 7,7млрд. евро от 2000 г. насам, показва статистиката на БНБ. С днешна дата можем да кажем, че след влизането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г. промените у нас са положителни. Някои сектори от икономиката спечелиха, други – не. Въпреки „златния дъжд”от еврофондовете, изсипал се у нас, регулациите на ЕС, силната бюрокрация и конкуренцията на европейските пазари доведоха до търговски войни и фалити на много компании. Какво спечели и какво загуби българската икономика от членството на страната ни в ЕС? Интервю за Радио България с макроикономиста Георги Ангелов.

Къде би била България, ако не беше влязла в ЕС?

Снимка: архив„В тежките години на кризата може би ще си дадем сметка, какъв късмет сме имали, че успяхме да влезем в ЕС, защото в противен случай щяхме да бъдем в положението на Украйна. Успяхме да влезем в НАТО и ЕС и да направим големи крачки към интеграцията в сравнително благоприятен момент, което сега помага, макар и да се оплакваме от кризата. Но сме в една здрава институционална рамка, каквато е ЕС. Имаме достъп до трудовия пазар, до университети, до еврофондове, до възможности за развитие, които за страните извън ЕС не са достъпни и те нямат перспективата бързо да преодолеят последствията от кризата.”

Защо България се забавя спрямо другите нови страни-членки?

„Аз не мисля, че се забавяме спрямо другите страни, по-скоро не се забързваме достатъчно, за да може да ги изпреварим. Като първо разширение, ЕС беше по-благосклонен към новите страни-членки от 2004 г., а и те бяха по-подготвени. Получи се по-добър резултат. Но като се има предвид, колко по-малко подготвени бяхме ние, все пак това, че успяхме да влезем в ЕС 2007г., си беше голямо постижение. Ние влязохме точно когато започна икономическата криза. Няма как да получим толкова ползи, колкото другите страни. Въпросът е, успяваме ли в пълна степен да се възползваме от членството си в ЕС. Тук отговорът е по-песимистичен. Това, което зависи от фирмите, от отделните граждани, в по-голяма степен се случва, отколкото това, което зависи от институциите, от правителствата.”

Кои сектори в икономиката спечелиха и кои загубиха от членството ни в ЕС?

„Тези, които бяха по-подготвени от гледна точка на големия пазар – т.е. тези, които гледаха навън и се възползваха от тази възможност. В годините на кризата виждаме, че експортният сектор на икономиката се справя по-добре. Тези, които гледаха само навътре, дори след падането на границите, и не направиха усилия да извлекат ползи от европейското членство, в много по-голяма степен пострадаха. Те не се възползваха от еврофондовете, а европейските регулации се оказаха тежки за тях.”

Гледахме на еврофондовете като на „златен дъжд”, който ще се изсипе върху икономиката ни. Какъв е реалният им ефект?

„Еврофондовете бяха разхвърляни между всички министерства, за да има за всяко по малко, без някаква обща цел – какво искаме да направим с тези пари, освен да ги похарчим, и какъв резултат искаме да постигнем. Няма как да видим някакъв особен резултат в икономиката, просто защото такива цели не бяха поставени. По повод „златния дъжд” – количеството не е толкова важно, колкото качеството на харчене. Просто те бяха изхарчени неефективно и изчезнаха през същите дупки, през които изтичат и нашите местни пари. В много случаи това се получи. Все пак, имаме и позитивни неща.”

Малко или много са тези 7 г., за да дръпнем напред? Как ги оценявате?

„Нямахме късмет от гледна точка на времето, в което се присъединихме. От тези 7 г. – и ние, и ЕС, 5 г. сме в криза. Затова няма как да очакваме много икономически резултати. Но от гледна точка на други ефекти – като структурни дългосрочни индикатори, доста полза извличаме от ЕС и с времето тя ще става все повече. Дори от самите еврофондове. Най-големият ефект от тях е, че те са средство ЕС да ни стимулира да се променяме. Може би следващите 7 г. ще наваксаме това изоставане.”


Още от категорията

МВФ е съгласен да има финансови компенсации за бизнеса и домакинствата заради по-скъпите енергоносители

МВФ е против въвеждането на различен ДДС в България за стоките и услугите

Международният валутен фонд - МВФ очаква инфлацията в България средно за 2022 г. да е 12,2%. Това е записано в заключителната позиция на Изпълнителния съвет на фонда, която се базира на данните на мисията на монетарната институция в София...

публикувано на 26.06.22 в 10:25

Очакват ни високи цени на енергоносителите поне до 2023 г.

Високи цени на енергоносителите поне до 2023 г. прогнозира зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова. По време на Софийския икономически форум тя заяви, че усилията на правителството след спирането на газовите доставки от страна на Русия са..

публикувано на 21.06.22 в 15:53

Софийският икономически форум поставя акцент върху важни геополитически и икономически въпроси

Делфийският икономически форум и Центърът за либерални стратегии организират днес Софийски икономически форум III в столицата, информира БТА. Събитието, което има за цел да създаде широка платформа за диалог и комуникация, поставя фокуса върху конфликта..

публикувано на 21.06.22 в 09:01