За България резултатът от предстоящите европейски избори има и европейско, и национално значение. От тях ще зависи съставът на ЕК, съотношението в Европейския парламент, а ПЕС очаква реванш от управляващата до момента ЕНП. Те ще бъдат и тест за легитимността на правителството. Ако двете управляващи партии БСП и ДПС имат повече евродепутати, това ще бъде знак за подкрепа на „кабинета Орешарски”. В противен случай – парламентарната и извънпарламентарната опозиция ще поставят въпроса за предсрочни избори.

В годините след демократичните промени по време на избори монолитността на БСП и нейните коалиционни партньори никога не е била поставяна под съмнение, за разлика от десницата. От две седмици ситуацията се промени. Какво се случи? През 2010 г., още като президент, Георги Първанов стартира своя проект Алтернатива за българско възраждане /АБВ/, който бе посрещнат на нож от БСП и година след това бе замразен. През есента на миналата година бившият държавен глава прекрати едногодишното си смирение след последния конгрес на лявата партия и открито оспори лидерството на Сергей Станишев в БСП. Тогава рестартира проекта АБВ, но под формата на дискусионна мрежа. Противоборството между бившия и настоящия лидер на най-голямата лява партия достигна своята кулминация в началото на януари т.г., когато бе обявено, че проектът АБВ ще има своя листа за предстоящите избори за ЕП.

„Това е личният проект на Георги Първанов за участие в политиката след приключване на неговия втори президентски мандат, заяви в интервю за Радио България политологът д-р Валери Жаблянов, член на Националния съвет на БСП и депутат от ПГ на КБ. АБВ няма никаква идеологическа ориентация и заради това този проект не е в лявото. Той е друга политическа конструкция, различна от БСП и няма претенции за идеологическо развитие на партията. Г-н Първанов не вижда АБВ като партия-алтернатива на БСП, а и твърди, че няма намерение да напуска партията и нейните ръководни органи. По-силен ход би било АБВ да се утвърди като партия с основателни претенции за лявото политическо пространство. Към момента, освен амбицията за втора листа на изборите за ЕП, няма нищо друго декларирано.”

Единственото сигурно от рестартирания проект до този момент е водачът на втората листа. Това е евродепутатът Ивайло Калфин – утвърдено име в ЕП. С писмо до лидера на БСП Сергей Станишев той уведоми за намеренията си и помоли да бъде освободен като ръководител на българската група на левите евродепутати. В интервю за Радио България Ивайло Калфин се мотивира:

„Не създаваме нова партия, но искаме по този начин да се види, че нещата в България трябва да се променят, че така политика не се прави, каза той. – Има изключително важни проблеми, които не се решават, докато ние се занимаваме с лични нападки на един с друг политик. Това е демографията, това е сривът в здравната, в социалната система, несигурността в пенсионната система и т.н. Това са теми, по които трябва да се потърси съгласие, и то не с конфронтация между политическите сили. Ние трябва да помогнем на държавата ни да излезе от тази хватка, в която влезе преди години, на непрозрачност, на неяснота къде се вземат политическите решенията и кой носи отговорност за тях. Политиците не вземат прозрачно решения и доверието в основните институции се срива.”

Така се стигна до първите сериозни трусове в левицата. „Действията на групата около Георги Първанов предизвикват масовото неодобрение сред актива на БСП” – заяви лидерът на партията Сергей Станишев след националното съвещание на левицата в Пловдив. Като се позова на изказаните мнения на участниците в срещата, Станишев заяви, че става дума за морална оценка и тепърва ще се обсъжда ще има ли и какви могат да бъдат евентуалните мерки по устав. Той изрази разочарованието си лично, и като лидер на БСП и на ПЕС, от присъединяването на Калфин към проекта АБВ:

„Това решение за мен е глупаво политически, заяви Станишев. – В крайна сметка, неясно мотивирани са позициите и аргументацията, която се изразява от членове на БСП, какъвто Ивайло Калфин не е, които заявяват, че подкрепят и ще работят за тази листа на АБВ. Това действие е насочено срещу БСП. То обективно обслужва нашия основен политически опонент ГЕРБ, подкопава основите на правителството, в крайна сметка издава и една политическа шизофрения. И, естествено, на това съвещание беше важно да чуем мнението на председателите на Общинските партийни съвети. Изказванията варираха в различна степен и градация на емоционалност от това да има категорични действия и мерки срещу такива членове на БСП, до призива да се отправи още един апел към тях да спрат това, което са започнали. Ако не спрат, в противен случай, да си носят последиците.”

От централата на БСП дадоха срок до 27 януари от АБВ да си оттеглят листата. Първанов светкавично отхвърли ултиматума. По всяка вероятност поведението на групата около президента Първанов /2002-2012/, които са членове на партията, ще бъде дискутирано на конгреса на БСП. Не се очакват крайни мерки, като изключване от партията, поне до евроизборите. Но българската публика не е вчерашна. Тя знае, че наближат ли избори, „враговете на моите врагове стават мои приятели” и се взря в телевизионния екран, за да наблюдава взаимните нападки между бивш и настоящ лидер на БСП. Така се научиха пикантни подробности от техните взаимоотношения и оценки за дейността им. И двамата твърдяха, че техният опонент е доскоро управлявалата партия ГЕРБ. Но публиката не повярва. Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов написа писмо до Сергей Станишев, в което заяви, че няма да влиза в коалиции с леви политически сили. Той отрича твърденията, че има сценарии за разцепление в БСП чрез сътрудничество с инициативата АБВ. Още много ще се изпише и изговори до евровота, а публиката ще слуша и ще се диви. Тогава суверенът ще бъде на ход.