Общоизвестно е, че опазването на околната среда е скъпо удоволствие. Но и абсолютно необходимо за оцеляване на човечеството. Колко скъпо, се очертава да разберем на първо време от задаващите се санкции срещу България за неприлагане на европейското законодателство по отношение управлението на отпадъците. Заради незакрити сметища, които носят риск за природата и здравето, преди дни ЕК заведе съдебно дело срещу България. Ако бъде осъдена, страната ни ще плаща десетки хиляди евро на ден до отстраняването на проблема.

Да си припомним фактологията

Съгласно Директивата на ЕС за управление на отпадъците, неотговарящите на съвременните екологични изисквания сметища в България трябваше да бъдат закрити до 16 юли 2009 г. До тази дата обаче България не успя да затвори дори половината от набелязаните около двеста такива сметища и ЕК изпрати първо предупреждение, че ни очакват санкции, ако не се справим бързо с проблема. Четири години по-късно, напредъкът е твърде скромен – в страната все още функционират 113 градски сметища, неотговарящи на екологичните изисквания. Затова Брюксел заведе иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.

Проблематиката

Защо България не закрива тези сметища от стар тип, които носят риск за хората? Защото, за да ги закрие, тя трябваше да изгради близо 60 регионални депа, отговарящи на съвременните изисквания, където да отидат отпадъците от старите сметища. За тази цел страната ни получи от Брюксел значителна финансова подкрепа по две програми – предприсъединителната ИСПА и след това от Програмата за опазване на околната среда. Ценна помощ за скъпо струваща, но абсолютно необходима градска инфраструктура, която, за съжаление, не успяхме да оползотворим. Построени бяха само 33 регионални депа от нов тип. В процес на изграждане са още осемнадесет. Няколко от набелязаните вероятно никога няма да се случат.

Причините

Когато става дума за сметища, общоизвестен е рефлексът „не в моя заден двор”, който трудно се преодолява. От друга страна, местната администрация не винаги има необходимия капацитет за изготвяне на качествени проекти. И още: бавното задвижване на проектите породи опасения, че сроковете няма да бъдат спазени и така ценната финансова помощ от ЕС ще бъде изгубена. Последва период на почти паническо бързане, при който на много места оценката за въздейстние на проектите беше „претупана”. На това реагираха по места различни екологични и други граждански организации и вместо да се ускори, процесът отново „зацикли”. Емблематичен в това отношение е случаят с планираното регионално депо в Ямбол, срещу чиято екологична оценка за въздейстие върху околната среда имаше много възражения. Получи се нещо като „омагьосан кръг”, който носи загуби на всички.

Кой ще плаща

От една страна България най-вероятно ще изгуби немалка част от европейските пари, отпуснати ни за модерни депа. На това отгоре ще плаща вероятно и санкции за неспазване на екологичното законодателство в областта на отпадъците. Потърпевши, както винаги, са обикновените граждани. Хем ще продължават да бъдат тровени от опасните сметища, хем ще плащат от джоба си санкции за това. „Ние плащаме първо със здравето си и второ с парите си за грешките на управляващите”, изразява парадокса Диана Бончева от Движението с екологична насоченост (ДЕН) в Ямбол.

„Кметовете ще си отидат, министрите ще си отидат. Ние оставаме тук и нас ще трови незакритото сметище”, възмущава се председателят на ДЕН Димитър Димитров. „А санкциите за това пак ние ще плащаме от джоба си. Защото няма къде да осъдим един министър или кмет да платят те за лошата си политика.”

Заедно с партия „Зелените”, сдружение ДЕН е инициатор в България за подкрепа на петицията на Европейския парламент за търсене на съдебна отговорност от администрацията за нанесени щети на околната среда.