Близо 4000 са децата и младежите в България, настанени за отглеждане в институции. Зад тази дума се крие липсата на собствен дом и родителска грижа. Един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскват младежите, напускащи домовете за деца, лишени от родителска грижа, е социалната интеграция. Да им помогнат да намерят мястото си в живота като самостоятелни хора са си поставили за цел представителите на сдружение „Ре-Акт”.

Сдружението е учредено в началото на 2010 г. от група млади приятели: Майя, Любен, Боби, Богдан, Петър и Митко, повечето от които завършили висшето си образование в университети в Западна Европа и завърнали се в България с желанието да допринесат с разностранните си умения и опит за промяната на социалната среда и мислене у нас.Това са млади хора, обединени около идеята, че помощта е истинска, когато е навременна. Те се стремят да протегнат ръка на младежите в един от най-трудните за тях моменти – този на пълнолетието и напускането на дома. Време, когато те са изправени пред редица житейски въпроси: къде да се подслонят, каква работа да захванат, и най-общо казано, как да планират бъдещето си.

„Първият проблем, с който се сблъскват тези млади хора, е липсата на нормална семейна среда, липсата на съпричастност от страна на обществото, казва Любен Георгиев. Това са деца, родени и израснали в по-неблагоприятни условия от децата, живеещи в семейство, обгрижвани с любов и внимание. От гледна точка на развитието си, те са възпрепятствани в това отношение. И в момента, в който напуснат институцията, основният проблем, с който се сблъскват, е липсата на конкретни умения, а в доста от случаите – на мотивация, на визия за живота им, за това как те трябва да се развиват като личности. Тук се намесва и сдружение „Ре-Акт”. Това, което правим, е да им показваме как да комуникират с околните, как да повярват в себе си. Това е едно от основните неща, които правим – мотивираме младежите, показваме им един прозорец към света и им даваме минимални базисни умения, с които те да могат да се установят някъде, да си намерят работа и  да започнат нормален живот.”

Проектите на „Ре-акт” се градят върху анализи на съществуващите грижи за деца в неравностойно социално положение, на техните интелектуални и социални потребности и интереси, на психологическите им проблеми, на възможностите им за житейска и професионална реализация. Въз основа на събраната информация се провеждат индивидуални и групови програми за обучение както на младежите, така и на персонала в социалните домове:„В момента работим с едно момче, което е израснало в домове за деца, лишени от родителска грижа. Това, което направихме в последните три месеца, беше да го настаним в София, в център за временно настаняване от семеен тип. Също така му намерихме работа, за да може той да се адаптира и реализира. Предстои му да излезе и на квартира, защото няма дом и семейство. Проблемите са, че децата, отглеждани в институции, имат бегла представа за външния свят, доста трудно се адаптират към нова среда, защото са свикнали на статуквото в социалния дом. И този преходен период към реалния живот е доста наболяла тема в българското общество, защото няма достатъчно защитени жилища, а нуждаещите се от подобен вид услуги са доста.

Една от нашите инициативи е „Подай ръка на дете в беда”. С нея искаме да проведем професионални образователни курсове на деца от институции. В програмата са включени кулинарен курс, курс по строителство и бояджийство, занаятчийски курсове. Имаме и журналистически, който ще започне през февруари. Искаме да покажем на младежите, че светът е по-пъстър и по-многопластов от това, което са видели до момента в живота си, да им дадем базисни умения, с които те да се реализират при напускане на институцията. Успехът на нашите начинания се дължи на огромния ентусиазъм, с който всеки един от нас, от нашите приятели и партньори, участва в проектите, които реализираме. Ние не можем да стоим на едно място, не обичаме да чакаме и не споделяме идеята, че социалните проблеми в България ще се самоизлекуват, а гражданското общество и хуманността ще се родят от нищото.”