Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Позабравени страници от музикалната ни история – граовският певец Станчо Стоилов

БНР Новини
Станчо Стоилов в ателието си
Снимка: Албена Безовска










За познавачите името на Станчо Стоилов е един от символите на Граово – неголяма подобласт в Шоплука със специфично фолклорно наследство. По-младите изпълнители изучават образци от репертоара му, но за повечето той е по-скоро легенда. След десетилетия активна артистична дейност, днес гласът му звучи най-често на приятелски събирания. Почти всеки ден можете да го намерите в ателието му за поправка на музикални инструменти в центъра на София. Там го посещават народни изпълнители и стари познайници от годините, в които са пътували с концертни програми из цяла България.


Снимка: личен архивРоден в село Копàница, близо до град Перник, той остава сирак на двегодишна възраст, отглежда го роднинско семейство. От дете мечтае да наследи занаята на баща си – изработване и поправка на народни музикални инструменти, предимно гайди. Още докато е ученик, участва в певчески конкурси, забелязват го специалистите от БНР и през 1959 г. прави първите си записи за фонда на медията. След това отива войник. В армията преосмисля приоритетите си и решава, след като излезе оттам, да се отдаде изцяло на народната музика. Така попада в пътуващите артистични групи, изявява се на една сцена с големи изпълнители –Борис Машалов, Борис Карлов, групата на Мишо Гюров, Стамболка Генадиева и много други.

Изиграва съществена роля при основаването на първото у нас училище за фолклорни изкуства в гр. Котел. За обучението на младите таланти били необходими народни инструменти. „Събирахме ги от бивши изпълнители, от частни сбирки. Но те бяха пригодени за солово свирене“ – спомня си той. Заедно с известните кавалджии Никола Ганчев и Стоян Величков, гайдаря Костадин Варимезов  и др., успели да съберат инструментариум за училището. Дълго търсили начини за усъвършенстване на устройството и звукоизвличането, опитвали се да адаптират фолклорните инструменти към темперирания строй.Тази дейност извършвали с подкрепата на Министерството на културата, ръководено по онова време от поета Павел Матев. По негово предложение Станчо Стоилов е изпратен в гр. Хале, бившата ГДР, където изучава музикално-теоретични дисциплини, както и устройството на пиано, роял, чембало.

Станчо Стоилов си спомня с носталгия за времето между 60-те и 80-те години, когато почти всеки ден след работа е имал участия в различни концертни програми. Казва, че днес би се радвал, ако намери талантлив млад изпълнител, на когото да предаде безценното си песенно богатство.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Тиха звездна нощ"

Даниела Николова-DaniAN (споделя с нас новата си песен "Тиха звездна нощ". Историята около създаването ѝ е в съзвучие с Коледните празници, защото е свързана със семейството и любовта на близките ни хора. DaniAN пише музиката и текста заедно със..

публикувано на 27.12.24 в 10:15

Музикантът Димитър Атанасов: Нека правим равносметка и за добрите дела, сторени от нас за другите

Коледа дойде! Щастливи сме, ако имаме топлина и успеем да дарим обич и усмивка на хората край нас. А коледното настроение – то е в сърцата, в светлините, украсата и …. в песните. "За всички нас, светлите празнични дни в края на годината са..

публикувано на 27.12.24 в 08:05

"Лепило за брада" – коледната песен, която се пее и през лятото

"По-полека" … пее Стефан Вълдобрев, а рефренът вече няколко години се повтаря от българите в страната и в чужбина с надежда да намалим оборотите, с които превъртаме стрелките на ежедневието си… Стефан Вълдобрев е известен с умението си да напипва..

публикувано на 26.12.24 в 12:05