Предизвикателството сега е светът добре да чуе тази новина

На 1 февруари по новия, григориански календар или на 14 февруари по стар стил България отбелязва Трифон Зарезан, празника на лозата и виното. На този ден се зарязват лозите, за да са готови за съживяващата пролет. По нашите земи вино се е ляло от незапомнени времена. Траките, най-старото известно ни с името си население по тези места, са били и сред най-прославените винари в древността. Традиция, която е жива и днес.

България никога не е произвеждала по-добри вина.

Това твърди Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/. И добавя, че през последните две десетилетия в бранша се извърши истинска революция, финансирана до голяма степен от фондовете на Общата селскостопанска политика на ЕС. Така бяха обновени голяма част от застаряващите лозови масиви и модернизирани производствените мощности.

„Има изключително израстване по отношение на начина, по който се създават и отглеждат лозята, както и по отношение на винификацията, казва г-н Радев. Много пари бяха инвестирани в най-съвременни технологии. И Българското вино има днес качествено ново лице. Предлагаме много добро съотношение цена-качество, отлични вина с чудесен дизайн и история зад тях. Предизвикателството сега е светът добре да чуе тази новина.”

Едва ли ще се върнат някога златните времена за българското вино от миналото, когато през 70-те и 80-те години на м.в. България заемаше 5-то и 6-то място сред износителите на вина в света, смята експертът. - Мощното навлизане на този пазар на „новия” винарски свят – Аржентина, Чили, Австралия, Нова Зеландия, коренно го промени, разбивайки хегемониата на традиционните винопроизводители Франция, Италия, Испания. По същото това време България преживя и сътресенията на прехода към пазарна икономика, от монопол и гигантизъм в производството и износа на вино към възникването на безброй малки бутикови изби. Бяха загубени традиционни пазари в бившите комунистически страни. Завоювани бяха други.

„В страни като Англия, Германия, Белгия, Холандия, Скандинавските страни, българското вино достигна своя пик на продажби в началото и до към средата на 90-те години, припомня г-н Радев. Последва обаче силен спад, дължащ се до голяма степен на агресивното навлизане на вина от „новия” свят, от което пострадаха дори винопроизводители като Франция и Италия.”

Традициите на „стария” винарски свят съчетаваме с устрем и новаторство

„България носи традицията на „стария” свят в областта на винарството. Но браншът има и иновативния дух на вината от „новия” свят, което е негово достижение”, е убеден председателят на НЛВК.По думите на Радослав Радев, пикът на голямото любопитство и интерес към вината от „новия” свят бе достигнат малко след 2000-та година и вече се наблюдава лек отлив и връщане към традиционните винопроизводители.

Българското винарство се възражда и започва да връща пазарите си

„Най-големият ни пазар е отново Русия, където исторически сме пласирали най-големите обеми, казва винарят. Хубавата тенденция е, че през последните няколко години България започва да продава там и в средния и по-висок ценови сегмент. Същото се отнася и за Полша, друг възвърнат пазар, заедно с Чехия. В миналото българските вина са заемали около една трета от полския пазар. България е продавала там повече вино от Франция, Италия и Испания взети заедно. В момента бавно възръщаме позициите си, като българското вино се изтегля от най-ниския семент и навлиза в този на средните и високите цени.”

Подобно явление се наблюдава доста бавно, но сигурно, и на нашите стари пазари в Западна Европа. Продават се по-малко български вина, но с поглед към лавиците с по-високи цени. Шанс за индустрията е появата напоследък на големи нови пазари като Китай и Индия. Износът на български вина в Китай бележи тенденция към трайно нарастване. В рамките на финансирана от ЕС програма за популяризиране на европейските вина в трети страни, България прави усилия нашите вина да намерят по-добро място на пазарите в САЩ, Швейцария, Сингапур, Япония, Виетнам и Китай.

Залог за намиране на своя ниша в световния винен океан са местните винени сортове, които бяха малко пренебрегнати през последните десетилетия. Любопитството на българските консуматори и винопроизводители доведе до засаждане на много нови чуждестранни сортове като сира, пино ноар, малбек и т.н. “Не изпускаме от поглед и традиционните местни сортове”, уверява председателят на НЛВК, добавяйки, че “в момента се правят нови насаждения от сортовете мавруд, мелнишка лоза, памид, гъмза, рубин, но резултатите ще усетим в близко бъдеще”.

2013-та бе изключително добра година за българското винарство. Гроздовата реколта бе много богата и с добро качество. Очаква се от нея да се произведат рекордни количества вино – около 200 млн. литра срещу 127 млн. през неблагоприятната 2012-та. Запомнете винената реколта 2013-та, защото не е тайна, че добри вина се получават само от хубаво грозде.