Какво може да накара един чужденец да напише книга за България? Научен интерес, любов към страната... или просто едно интересно пътуване – кратко, но пълно с емоции и впечатления, като това на семейство Линда и Хелмут Мат от Херболцхайм, Германия.
Всичко започва през 1984 година, когато 24-годишният Хелмут Мат от едно малко градче в Шварцвалд иска да узнае, какво всъщност става в страните отвъд Желязната завеса, в които обществото бавно, но сигурно се надига. Един от прозорците, през който той може да надникне, е радиото. Така открива Радио България (тогава още Радио София) и неговите емисии на немски език. Впечатлен от изобилието на информация за една европейска, но почти неизвестна страна, Хелмут Мат остава верен на Радио България.
„До ден днешен Радио България е моят фаворит между все още значителното множество от радиостанции, които работят за чужбина”, разказва в книгата си Хелмут Мат. „Така почти всеки ден в нашия дом получаваме обширна информация за България и света, с много задълбочени и критични анализи, включително за по-сложни събития. Едновременно с това програмите са много развлекателни. Запленяващата красота и почти неизчерпаемото разнообразие на българското изкуство и българската музика сигурно щяха до ден днешен да са ми неизвестни, ако още в ранни години не бях открил чрез късите вълни предаванията от българската столица.”
Хелмут Мат не губи връзката си със света посредством радиото и когато следва и работи, макар и да не може да се отдаде изцяло на младежкото си хоби. Той следва германистика, философия и история, изучава информатика и търговия, след което започва работа в различни фирми и банки. Обича да пътува и да се запознава отблизо със страните, чиито чужди програми слуша. А непознатите страни се оказват страшно много и едва през лятото на 2013 година Хелмут Мат и жена му Линда решават най-после да видят със собствените си очи България.
В рамките на десетдневната си ваканция разглеждат столицата София, Банско, Самоков и Пловдив, катерят се из планините Витоша, Рила и Пирин, и посещават забележителности като Рилския манастир. Много от местата са им добре познати от предаванията на Радио България. За София Хелмут Мат отбелязва:
„София е забележителен град, пълен с история, в който античност и съвремие, изток и запад, християнство и ислям се срещат толкова нагъсто. Който търси исторически център, като в Прага или Братислава, ще остане разочарован. Историята тук е навсякъде. София е невероятен град, толкова различен от другите европейски столици. Тя има свой специфичен чар.”
Едно от местата, които още преди пътуването си семейство Мат набелязват като задължителни, е Българското национално радио. Защото, както посочва после в книгата си Хелмут Мат: „Това пътуване, което тук описвам, най-вероятно никога нямаше да се състои без Радио България. Времето така и не стигна да се наприказваме, след почти 30 години тесни писмени контакти с немската редакция.”
„Бях решил да напиша пътепис, който се превърна в цяла книга. Вдъхновяващи бяха наситеността на събитията, множеството впечатления и често историческата значимост на местата, които посетихме. Според статистиката за момента България е най-бедната страна в ЕС. Но в много отношения тя е и една богата страна: разкошна, често девствена природа, богата култура и любезни и сърдечни хора, горди с произхода си. Дългата и превратна история е оставила след себе си богато наследство от безценни места на паметта. Историята и историите придават на едно място истинско значение. Осъзнавайки това, се роди тази книга, в която преживяното се поставя винаги в историческия и културен контекст.”
Книгата на Хелмут Мат „Български импресии – Приключенско пътуване из една непозната страна” излиза от печат през януари 2014. Тя не е пътеводител, а едно както емоционално, така и на моменти духовито описание на впечатления и срещи в страна, която по света е известна по-скоро като евтина туристическа дестинация.
Пред наблюдателното око на пътешественика не остават скрити и много недостатъци, които правят неприятно впечатление на западноевропееца: лоши пътища, изоставени нови строежи и разпадащи се ценни стари сгради, обирджийски заведения в курортите, липсващи или заблуждаващи туристически маркировки... Неприятни усещания предизвикват и бездомните кучета по улиците, и шумното извозване на боклука по никое време...
Въпреки това, Хелмут Мат завършва книгата си със следните думи:
„Със своите очарователни градове, с разкошната си природа и милите, любезни и отзивчиви хора, България зае завинаги място в сърцето ми, въпреки някои недостатъци и видимата бедност на много места. Със сигурност това няма да остане последното ни посещение в тази балканска страна. Има още толкова много неща, които бих искал да видя: Стара планина, Родопите, Долината на розите, Черно море... По-специално народното творчество ще бъде в центъра на следващото ни посещение: народна музика, танци и събори, може би и празникът на розата в Казанлък с коронясването на царицата на розите – кой знае?”
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..