Кой е най-популярният виц за ромите в България през последните години? Ами онзи за най-голямата им мечта – да нарежат и продадат на скрап Айфеловата кула. Спокойно, това е само виц. Но истина е, че през есента на миналата година френската полиция арестува близо до Париж роми от Румъния и България за кражба на медни кабели. Ето и още куриози. Коя е най-проспериращата професия в България? Първото място несъмнено грабват производителите и търговците на ключове и катинари. За съжаление и супермодерните ключалки не могат да спрат „палавите” ръце.

Всъщност, онези представители на обществото, сред които и много роми, изкарващи си прехраната със събиране, съответно „приватизиране” на метални предмети, изкрадоха доста желязо от селски къщи и дворове, дори и с насилие над възрастни и самотни хора.Тук не говорим за злато, пари и други ценности. Има фрапантни случаи – човек си заключва селската вила наесен, а напролет намира само части от бетонната плоча – където е могло, арматурното желязо е извадено и продадено в пунктовете за вторични суровини…Е, българската полиция се раздвижи най-сетне след толкова прояви на тежка битова престъпност в северозападната част на страната, а и не само там. Но дори и силите на МВР да се справят с положението, то ще е временно. Защото проблемът е много по-сложен и бързата интеграция на ромите не търпи забавяне.

Колкото усилия и европейски пари да се хвърлят за интеграцията им в обществото, резултатите не са оптимистични. Безработицата при ромите, водеща до отчайваща бедност, предлага „криви” пътища за оцеляване. А че част от ромите ще вървят по тях, докато могат, говорят тревожните факти за образователното им ниво. При демографската катастрофа, при продължаващата емиграция на млади и образовани българи, именно бързо множащите се роми са бъдещето на българския трудов пазар. За съжаление в идните години той не може да разчита кой знае колко на тях. Причините? Според изследване на социалното министерство отпреди две години, малко над 7 процента от ромите никога не са посещавали училище. С незавършено начално образование, тоест с незавършен дори 4 клас, са 8,3 процента. Малко над 10 процента са завършили само първите четири класа. „Но по българското законодателство човек само с начално образование до четвърти клас, се води за неграмотен. Той не може да вземе дори първа степен на професионална квалификация”, казва Деян Колев, председател на фондация „Амалипе”. Ако се доверим на цифрите, според Колев, около 25 процента от ромите не могат да получат и най-ниската степен на професионална квалификация. Той допълва:

„Тревожно нисък е процентът на ромите с висше образование – около 0, 5 процента. Това е много ниско ниво. За сравнение, при етническите българи процентът на висшистите е 25,6, а сред етническите турци – около 5 процента. Много малко на брой са и среднистите. По данни от преброяването на населението през 2011 г., едва 9 процента от ромите имат средно образование. Цифрите от проучването на социалното министерство са малко по-различни – според тях броят на ромите среднисти се движи около 14 на сто. Но независимо дали говорим за 9 или 14 процента, това е един нисък процент.”

Какво остава при това? При ниската степен на образованост на част от ромите, прехраната се търси другаде. Един от начините е в бизнеса с метали, където ромите са само изпълнители, а „бели якички” дирижират ситуацията. 12 милиона лева на година се въртят в черния бизнес със скрап, бе посочено наскоро на дискусия, инициирана от вестник „24 часа”.  Само закриването на пунктовете за скрап, където роми маргинали са най-честите посетители, ще спре престъпните действия на крадците, които се занимават с този бизнес, смятат голяма част от българите.

„Огромната част от просията е в ръцете на цигански кланове, казва Ангел Джамбазки, общински съветник в Столична община от партия ВМРО. – Там се въртят суми от порядъка  на стотици милиони евро на година за цяла Европа. И това не го казвам аз, това е информация, която върви и по линия на западните служби за сигурност и на сумите, които те самите засичат в просията и в джебчийските кражби в техните държави.”

Това е една от причините за предразсъдъците в Европа по отношение на българите, продължава Джамбазки. „Това не се дължи на поведението на българските студенти, учени или работници, които изкарват честно прехраната си в тях и допринасят за икономическия растеж на тези държави. Тези предразсъдъци се дължат на циганските банди от крадци, проститутки, джебчии, просяци из западна Европа, които създават лош образ на  България и на българското общество.”

Впрочем, сред лошите примери има и хубави. Все повече стават ромите, които са намерили мястото си в други европейски държави и се радват на уважение. Те са строители, въртят дребен бизнес, почистват домове.Там, където законите са строги и се спазват категорично, единственият начин да се прехранваш, е да работиш усърдно.

Снимки: БГНЕС