Ракията заема особено място в живота на българина. Тя е обичана напитка, лекарство, повод за веселие и сладки приказки, един от знаците на традиционния български празник. Среща се в различни разновидности, като най-популярна е гроздовата, наричана фамилиарно с женското име Грозданка. В планинските райони, където лозата не вирее, се приготвя сливовица. И до днес балканските градове като Троян, Тетевен и Елена спорят помежду си къде се пече най-хубавата сливова ракия. Районът на Силистра пък е прочут с кайсиевата сиракия. Питието се приготвя също от ябълки, круши, череши, смокини. Почти легендарна слава е добила гюловицата, приготвяна от цветовете на маслодайната роза в долините на Карлово и Казанлък. Тя е възпята от класика на българската литература Любен Каравелов, който ѝ посвещава трогателни слова в началото на повестта си „Мамино детенце”: „...който не е пил казанлъшка гюлова ракия – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история... И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност...”
За хубава се смята силната ракия, назовавана с епитети като люта, върла, скоросмъртница. Когато е с нисък градус пък се нарича пренебрежително пърцуца или шльокавица и се използва главно за лекарство. Изразът „слаба ракия” се отнася за човек без влияние и възможности, за безхарактерен мъж, за лесен противник. Говори се също и за „ракиено време” – часа около залез слънце, преди вечеря, когато обичайно се поднася питието.
Хубавата ракия е гордост за добрия стопанин, а приготвянето ѝ се смята за типично мъжка дейност. Ходенето на казан е повод за мъжете да прекарат извън къщи почти цял ден – време, което обикновено се запълва с напоителни разкази и пиперливи шеги, обилно полети с огнената напитка.
Убеден в лечебните свойства на ракията, българинът я прилага при различни болести и неразположения. При настинка човек се затопля с греяна ракия, подсладена с мед или горена захар. При зъбобол болният зъб се жабури с ракия, а при болки в ушите се поставя памуче, напоено в съгревающата течност. С нея се промиват рани, правят се разтривки, напояват се компреси. От ракия се приготвят и различни настойки и извлеци, които после се пият, намазват се на болните места или се вдишват.
Ракията присъства на трапезата на българина в делник и празник. Щом се прибере вечер от полето, умореният селянин ще отпие няколко глътки, за да се ободри. В празнични дни ще се отбие в кръчмата, където ще изпие едно-две юзчета (малки стъклени шишенца, които побират около 180 г), ще размени новини, ще обсъди политиката. С ракия се посрещат гости, калесва се за сватба, кани се на кръщавка. Важен елемент от традиционната сватба е т. нар. блага ракия. Подсладена, затоплена, а понякога и оцветена в червено, тя е знак, че булката се е оказала честна, т.е. девствена през първата брачна нощ.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..