Политиката по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за следващия 7-годишен период (2014-2020 г.) прави завой към подкрепа на малките стопанства, младите фермери и пренебрегнатите досега отрасли – отглеждането на плодове, зеленчуци и животни. За първи път се обръща внимание и на възстановяването на разрушената поливна система. Това предвижда предложеният за обсъждане проект на новата ПРСР.
След като през първия за България 7-годишен период на участие в Общата селскостопанска политика на ЕС (2007-2013 г.) европейските субсидии облагодетелстваха предимно едрите стопанства, дойде време парите да се насочат и към преобладаващите у нас дребни ферми и пренебрегваните напоследък иначе традиционни за България сектори като отглеждането на плодове, зеленчуци и животни.
През изтеклия първи период на европейско субсидиране в българското земеделие се стигна до драстични диспропорции. Осемдесет процента от субсидиите отидоха при около четири на сто от земеделските стопани – тези с огромни дори за мащабите на Европа площи, засети предимно с житни култури. Така през този първи период подпомагането на другите традиционни за страната ни дейности беше почти нулево. Това доведе до задълбочаване на започналата още преди това разруха в производството на плодове и зеленчуци, на млечни и месни продукти. Далеч в миналото останаха времената, когато България бе голям износител на такива стоки с отлични вкусови качества. Сега вътрешният ни пазар е залят със селскостопански продукти от цял свят, често с ниско качество. Осемдесет на сто от плодовете и зеленчуците идват отвън, както и деветдесет процента от месото. Дори преработвателната ни индустрия работи с едва 25 на сто местни суровини. Новата визия на ПРСР иска да поправи тази пагубна диспропорция, насочвайки повече средства в отглеждането на плодове, зеленчуци и животни. Дано не е късно. Да припомним, че т. нар. обвързана с производството подкрепа към споменатите сектори ще бъде увеличена на 13 процента от директните субсидии срещу 3,5 на сто през завършилия период.
Друг приоритет на програмата е подпомагането на малките ферми. За тях е предвидена специална подпрограма така, че те вече ще се състезават за средства помежду си, по своя писта, а не заедно с фирмите-гиганти. Малките семейни стопанства ще имат възможност да получат с десет процента по-високо финансиране за необходимите им инвестиции.
Следващият приоритет е подкрепа за младите фермери до 40-годишна възраст. За тези, които сега се впускат в подобно начинание, е предвидена стартова помощ, чийто размер предстои да бъде уточнен. Осигуряването на млада смяна, която да замести силно застаряващите като цяло фермери в Европа е голям проблем за целия ЕС. Той има отношение към важния въпрос за хранителната сигурност, който ще добива все по-голяма острота с бързото разрастване на населението на планетата.
Ключово значение за развитието на българското земеделие има гангренясалият проблем с разрушената напоителна система. Новата ПРСР най-сетне обръща внимание на този въпрос. Какви точно средства ще бъдат насочени за хидромелиорация се изяснява в момента. Успехът на секторите, които са в центъра на Програмата – отглеждането на плодове и зеленчуци – е немислим без възможност за напояване. Особено като се има предвид затоплянето на климата, което се усеща най-силно точно в Южна Европа.
„В Европа има ясно изразена тенденция към нарастване на търсенето на качествени храни с ясен произход. Ако тези продукти бъдат произвеждани по биологичен начин, то това генерира още по-голяма доходност. Затова за новия програмен период ще се финансира биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство”, добави още един приоритетен щрих министърът на земеделието и храните Димитър Греков при представяне на Програмата. А България има чудесни условия за развитие на биоземеделие. Това, което липсваше досега, бе именно едно финансово рамо на тези производители.
Нека припомним, че около 25 процента от трудоспособното население в България е заето в земеделието. По думите на министъра, новата Програма за развитие на селските райони цели нарастване на добавената стойност от земеделие, създаване на работни места и спиране на обезлюдяването в селските райони, което добива застрашителни размери. Друг е въпросът предвидените за 7-годишната програма малко над 2 млрд. евро дали са достатъчни за постигане на набелязаните цели. Но те са поне крачка в правилната посока.
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес форум в Сингапур, в който участват представители на български и сингапурски компании. Държавният глава..
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски". Цял един век катедралата е "свидетел на всички вълнения, надежди и..
В петък вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България – бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но следобед от северозапад бързо ще започне..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..