„Традицията е взаимоотношение, приемственост между поколенията. Тя не е някаква наука, която може да бъде прочетена от книга. Предава се от човек на човек чрез подражание. Така че, когато ние, възрастните, поддържаме живи нашите традиции и ги представяме по подходящ начин, младежите се включват с много голям ентусиазъм”. Това сподели за Радио България Мариета Недкова, потомствен майстор занаятчия. Тя е още член на сдружение „Българска история, традиции, изкуство и етнология” (Б.И.Т.И.Е.), основано преди малко повече от година от група креативни младежи, обединени от любовта си към всичко българско.
„Част от членовете на сдружението се занимават с акапелно пеене, наблягайки на старинното българско многогласно пеене в църквите – обяснява Мариета Недкова. – Опитват се да популяризират българската традиционна култура, свързана с музиката. Имат огромно желание това нещо да стигне до по-голям кръг от слушатели, тъй като на Запад децата още от малки са водени на църква и там слушат Бах. Нашите деца обаче не са запознати с църковно-славянския многоглас, който е много красив. Слушайки го в църква с добра акустика, въздействието е уникално.”
Мнозинството от членовете на Б.И.Т.И.Е. са на възраст до 29 г., но сред тях има и хора, които по-отдавна врят и кипят в българските традиции и занаяти, амбицирани да предадат страстта си на младите. Самата Мариета Недкова, която се е посветила на традиционните художествени занаяти: кожарство и художествени тъкани, отделя голяма част от времето си да популяризира и разпространява нашата традиционна култура.
„Аз лично провеждам занаятчийски ателиета, като се стремя да обучавам младите хора да се запознаят с традициите от миналото, да ги претворят през своя поглед и да правят нещо съвременно на основата на по-стара традиция – обяснява тя. – Това се случва в Националния исторически музей, с който имаме договор за привличане на публика. За целта е създаден Младежки обучителен център, където правим работилници по грънчарство, текстил и изработване на сапуни. Винаги сме готови при проявен интерес да включим и други занимания. Има също тематични курсове. Например наближава 1 март и изработваме мартеници. Около Коледа правим сурвакници. За Великден пък ще има ателиета за писани яйца с восък, така както са се правели във Велинградско, Ихтиманско и както повелява българската традиция. Изписаните яйца са дар към Бога, оставят се пред иконата, освещават се в църквата и са носители на много богата символика. Всяко яйце е като отворена книга и по него може да се прочете какво е искала да вложи майсторката. Обикновено са се поръчвали на най-сръчния човек в населеното място, тъй като всеки боядисва яйца, но не всеки е толкова добър в тяхното изписване. Задължително в първите дни на Великден са се носели писани яйца за подарък: на кумове, на близки.”
Най-благодатната за възпитание на почит към българската история и традиция възраст е тази между 10 и 14 години, смята Мариета Недкова. В работилниците обаче се включват и съвсем малки деца, а покрай тях и техните родители. „Запалват се от заниманията на децата и също искат да пипнат с ръце и да видят как се изработват изделията”, разказва още тя и добавя:
„В Младежкия център имаме и други атракции. Гостите на музея имат възможност да се облекат в автентични дрехи от старите български филми. В момента в НИМ е целият реквизит от историческите филми: „Хан Аспарух”, „Цар Борис І”. Така че всеки от гостите ни да може да се облече и да се снима на трона на цар Борис и същевременно да научи нещо за българската история. Когато децата се докоснат на живо до историята, те по-лесно я възприемат. Ако разиграят една историческа случка, ще я запомнят за цял живот. Те не помнят датите и събитията като някакъв каталог. Помнят това, което им е направило впечатление, било е достатъчно атрактивно, за да го възприемат и след това вече са готови да го споделят с приятели. Никой не си разказва урока по история, когато се съберат в компания или в социалните мрежи. Но винаги биха споделили какво са научили в Историческия музей в практическите занимания.”
Младежите от Б.И.Т.И.Е. се включват активно и в различни инициативи, организирани от сродни неправителствени организации, имащи за цел да поддържат жив българския дух и традиции. Например, миналата година те участваха в организирания от варненското сдружение „Авитохол” фестивал „Дни на предците”. Сред атмосферата на Националния архитектурно-исторически резерват Плиска младите хора се пренасят чрез възстановки в различни периоди от средновековната ни история.
Снимки: предоставени от Б.И.Т.И.Е.Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока..
Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и..
12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян,..