Хлябът и виното са толкова чисти, че никакво зло не може да наруши тяхната святост. Те служат за комка – т.е. за причастяване. С хляб и вино магия не може да се направи. Тези думи трябва да си припомняме винаги когато говорим за многобройните обичаи, в които те присъстват, както и за предметите, служили някога за приготвянето им. В стремежа на съвременния човек за живот близо до природата и нейните дарове, днес все повече ентусиасти разтварят старите книги, за да научат как да омесят хляб така, както векове са го правили по нашите земи. Налага им се да открият и някои нови думи. Иначе как биха могли да отговорят на гатанки като тази: „Оттук бряг, оттам бряг, по средата бял сняг. Що е то?” Отговорът е, разбира се: „Нощвите”.

Нощвù, нъщви, нощовà у нас наричат дървения съд, в който се меси хляба. В миналото той бил неотменима част от дома – като огнището, което се строи първо в къщата. Нощвите се изработвали от цял къс дърво – обикновено от бряст или габър. Брястът служи и за заграждане на „ново гумно” – нов двор, нова ограда. Вярва се, че домът, ограден от бряст никога няма да запустее, защото никакво зло не може да мине през него. Габърът също се радва на специално отношение. Свързан е с мита за Млада Бога – в дните около зимното слънцестоене Млада Бога слиза от небето по клоните на габер. Легендите и народните песни  разказват, че след като родила детето си, Богородица потърсила дърво из гората, на което да върже люлка за него. Единственото чисто място, намерено от Божията майка бил „златен габер“. Както всички предмети, свързани с хляба, нощвите са част от женското пространство в дома, но се предават като наследство от баща на син. Веднъж изработени и осветени, те не напускат къщата. „Където са старите нощви, там е старата къща” – казвали някога. В „старата къща” живеели възрастните, заедно със семействата на децата си. Ако баща реши да отдели синовете си и да им построи нови жилища, младите мъже трябвало сами да направят нощвите, в които жените им ще месят хляба.

Нощвите участват в различни ритуали за предпазване от уроки (от лоши очи), от „напратено“ (т.е. от лоши мисли и енергия на някой зложелател), при уплаха и магии.  Те имат важна роля при засевките за сватбените хлябове, при замесването на т.нар. „богородична пита” при раждане. Нощвите са на първо място и в обредното приготвяне на „пътнината” – хлябът, предназначен да съпроводи душата на починалия в пътя към „оня свят”.