Ако в България се направи анкета за чужд журналист с най-големи заслуги за страната ни, със сигурност на първо място ще излезе името на американеца Джанюариъс Макгахан. Кариерата му е пълна с мисии в опасни точки на света. Той отразява Френско-пруската война, Парижката комуна, похода на генерал Скобелев в Средна Азия, Третата карлистка война в Испания, британската арктическа експедиция „Пандора”. За нас, българите, е спечелил безсмъртие с кореспонденциите си за Априлското въстание и Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.
През 1876 г. лондонският вестник „Дейли Нюз” го изпраща в България след кървавия разгром на въстанието. Със своите репортажи Макгахан успява да преобърне общественото мнение във Великобритания, чиято официална политика тогава е да се запази целостта на Османската империя, за да се държи Русия по-далеч от черноморските проливи. Заедно с американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър и руския дипломат княз Алексей Церетели той прави обиколки на въстанали райони и разкрива пред света видяното. Посещава местата на най-ужасните зверства – например Батак, чието население в по-голямата си част е избито от башибозука. Той вижда „бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята”, множеството обгорели тела на хората, потърсили спасение в църквата, и още, и още...
Макгахан влиза в полемика с британския премиер Дизраели за жертвите на въстанието. „В очите на г-н Дизраели голямо престъпление не е това, че са убити хиляди и хиляди души невинен народ, а това, че във вестниците е публикувана цифрата 30 хиляди убити, когато данните показвали само 25 хиляди...” – пише той. Зад българската кауза застава лидерът на британските либерали Уилям Гладстон, който публикува в огромен тираж брошурата си “Българските ужаси и Източният въпрос”. Постигнат е съществен прелом – във Великобритания са организирани стотици митинги и събрания в защита на българите.
Макгахан печели сърцата не само със своята смелост, но и с блестящото си перо. Кореспондентът описва не само ужасите, но и просперитета на българската нация, която с ума и ръцете на своите занаятчии, търговци и учители се възражда от пепелищата на историята. Особено ласкави думи Макгахан отправя към българската образователна система, която населението създава със собствени средства. „Няма българско дете, което да не знае да чете и пише... процентът на грамотните в България е толкова голям, колкото в Англия и Франция” – отбелязва той.
Изключително въздействащ е очеркът му за учителката Райна Попгеоргиева, която ушива знамето на въстаниците в Панагюрище и го развява, яхнала кон. Той рисува обаятелния образ на красива, интелигентна девойка, която в поробена България е постигнала професионална реализация, достойна за британските и американските учителки. Следват покъртителни факти за изтезанията, на която тя е подложена в османските зандани. Благодарение на натиска на чуждите консули в Пловдив Райна е освободена и изпратена в Москва.
След като Русия започва Освободителната война, Макгахан отново е в най-горещите точки. Той има шанса да отразява решаващата битка за прохода Шипка през август 1877-a, когато шепа руски войници и български опълченци спират многократно превъзхождащата ги армия на Сюлейман паша. Скоро западният свят ще заговори за Шипка като за „българските Термопили”. Макгахан праща кореспонденции и за обсадата на Плевен. С авангарда на генерал Скобелев, който осъществява безпримерен поход през непроходимата в зимно време Стара планина, стига до Сан Стефано. Там става свидетел на подписването на мирния договор. Журналистът често посещава свой приятел, лекуван от тиф. Помагайки му, той самият се заразява. Умира на 9 юни 1878 в Истанбул, ненавършил 34 години. По-късно тленните му останки са пренесени в родния му град Ню Лексингтън. На гроба му е поставен паметник с надпис „Макгахан – освободителят на България”. До него има бюст на смелия журналист от признателна България. Големият български скулптор Любомир Далчев, който в края на миналия век живее в САЩ, пък пресъздава в цял ръст Макгахан. Творбата е поставена в Ню Лексингтън. Паметници на Макгахан има и в България. Името му носят улици в редица наши градове.
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..