Българите са известни като едни от най-добрите градинари в Европа, а зеленчуците ни се търсят на много места по света заради уникалните им вкусови качества. Такива са доматите от сорта „биволско сърце” или сладките месести червени чушки например. Можем ли да ги опазим и развиваме обаче в условията на силната конкуренция и стремежа към все по-големи добиви и печалби? „Длъжни сме!” категорична е доц. д-р Димитрина Костова от Института по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив към Селскостопанска академия.

Наскоро тя бе наградена като научен ръководител на европроект по Седма рамкова програма на ЕС за периода 2007-2013 г. в областта „Капацитети”. Това е еврофинансиране за по-качествена и конкурентоспособна научно-изследователска работа в слабо развити региони. Проектът се казва „EU-balkanvegetables” – „Балкански център за развитие на зеленчуци с цел трансфер на европейски знания, практики и наука”, поясни за Радио България доц. Костова.

„Целта беше да се създаде вътрешна мрежа на Балканите, за да обедини хората, работещи в областта на градинарството на полуострова. Нашият институт се явяваше неин център. На конференциите ни в България участваха колеги от Македония, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция. Създадохме много хубава мрежа. Тя продължава да съществува. А това е един от критериите за стабилност на проекта според новите изисквания на новата рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020”. Така даден проект да може бъде продължен и след приключването му. В рамките на проекта бяха предвидени специализации на млади учени в престижни европейски лаборатории. Също визити на известни европейски изследователи и техни лекции в приоритетни области на съвременното земеделие и градинарство. Бе подобрен техническият статус на водещи в института лаборатории. Като тези по хранене на растенията, по качество на плодовете, по вирусни болести при градинарството. Много важен работен пакет от проекта бе и създаването на мрежа между европейски институции и работещи в областта на градинарството в България. Имаше конференции с много интересни за градинарите дискусии за финансирането на изследователски структури, както и за проблемите в зеленчукопроизводството и градинарството като цяло, свързани с храненето, с болести по растенията и др. Освен това, като успешно развиващ се проект, ние бяхме включени в Европейската мрежа по храните.”

Кои са проблемите в България и ЕС в тази област днес?

„Няма да ви изненадам, но се търси качеството на храните – казва доц. Костова. – В общи линии като добив е постигнат максимумът при повечето от културите. Но качеството се оказва много важен показател. Именно затова акцентът и в проекта е насочен към по-добри плодове, които са богати на антиоксиданти и устойчиви на болести. За да не се употребяват много пестициди във връзка с проблемите на здравословното хранене.”

Кои биопродукти са с голям шанс за развитие в България?

„Институтът ни притежава много ценна генплазма от зеленчуци – посочва доц. Костова. – Те са адаптирани към нашите български условия и имат уникални вкусови качества. Ние сме длъжни да ги запазим. Независимо от високата конкуренция на чуждите сортове, които изглеждат страхотно, имат висока добивност и са устойчиви, но не са вкусни. Именно затова смятам, че силата ни е точно в тези вкусови качества, а тези зеленчуци са много полезни и за здравето. Например, имаме много хубави сортове домати, пиперът ни е много качествен. Те са сред водещите зеленчуци, с които институтът ни се занимава. Надявам се, че ще им се обърне внимание, както вече става. Защото се търсят български зеленчуци.”

„Хоризонт 2020” ще възроди ли българското градинарство?

„Всичко зависи от успеха ни при кандидатстването. Дано повече колеги се амбицират да участват в тези конкурси. Страхувам се, че имаме много силни конкуренти в тази сфера. Много трудно ще се пробие. Но когато човек е амбициозен и знае какво иска, когато е мотивиран и ако предложи действително интересен проект, а същевременно успее да намери и добри партньори от Европа, бихме могли да разрешим много проблеми. Все още търсим сфери за проекти, където можем да бъдем конкурентни. Не е лесно. Но при всички положения ще кандидатстваме по новата програма, защото вече имаме бекграунд, както се казва. Също така много добре оборудвани лаборатории, амбициозни млади учени, добър научен капацитет, в т. ч. и европартньори. Нямаме основания да се отказваме от „Хоризонт 2020”."