Три месеца преди евроизборите, които в България ще се проведат на 25 май, имаме плавно приплъзване от протестна към предизборна ситуация. Това е изводът на политолога Първан Симеонов от Института за социални ценности и структури за политическия февруари. Но той силно се съмнява, че европейската политическа тема ще влезе в предизборния дебат. На тези избори се гледа като на вътрешен лакмус, от тях ще зависи стабилността на управляващото формирование на БСП, ДПС и „Атака”, коментира за Радио България експертът.

„Преди всичко тези европейски избори не са като предишните. На тях ще имаме състезание между проправителствени и антиправителствени сили. От него ще зависи дали в следващите месеци отново ще се приближим към перспективата за предсрочни парламентарни избори. Очерта се още и една почти симетрична, почти двуполюсна картина на политическия процес. В нея противоборството е почти равностойно. Т.е. изборите ще са оспорвано състезание за чисто политическо надмощие, дори ако нямаше перспектива за предсрочни избори, но тя се добавя. Освен това като че ли състезанието е навсякъде. Не само между първите две сили ГЕРБ и БСП. Има и две по-малки формации в ляво и дясно – движение АБВ и Реформаторският блок. Има и ярко състезание между националистическите формации „Атака“ и НФСБ. Има и нова партия „България без цензура”, която сега се събира с една не толкова голяма, но предвидима и стабилна величина като ВМРО. Всичко това прави евроизборите с особен залог. Очертава се голямо състезание между първите два блока – ляв и десен, както и на всички други нива. И на всичкото отгоре и състезание, от което трябва да произтече следващата перспектива ще има ли или не предсрочни парламентарни избори. Три незаобиколими обстоятелства, които ни карат да мислим, че тези евроизбори ще са вътрешнополитически тест и в тях много малко ще се говори за Европа.”

Може ли сега да говорим за по-стабилна политическа обстановка?

„Тя е по-стабилна през февруари с оглед на това, че протестите срещу властта намаляха, дори почти изчезнаха. След цяла година на политическа криза, политическите проблеми като че ли вече не са навън – на улицата и по площадите, а вътре – в институциите. Институционалното напрежение между управляващите и президента остава. Напрежението е и вътре в управляващото формирование, показаха го дебатите за Изборен кодекс. В тила на БСП се появиха проблемите с появата на АБВ. Както казвахме от месеци наред, в момента, в който спрат проблемите отвън, ще потекат пак проблемите отвътре. Така че февруари е по-стабилен като масови граждански прояви, но по-нестабилен с оглед на партиите. На всичко отгоре идват евроизборите и всяка една партия се опитва да се заяви на стартовата линия за финалния спринт. Това прави напрежението още по-голямо.”

Има ли основания за алтернатива на сегашното управление?

„Да, съществува такава възможност, доколкото е съвсем реален шансът ГЕРБ да спечели идващите евроизбори и така да отбележи доста важна символна победа. Но е по-вероятно проправителствените сили да получат повече гласове на тези избори от днешна гледна точка. Поради факта, че все пак ДПС се е устремила към три, а защо не и повече, евромандата. Докато ГЕРБ и БСП за момента са „на кантар”, а гласовете на Реформаторския блок трудно ще са повече от тези на ДПС. Това ме кара да мисля, че по-вероятната хипотеза, макар че е рано за прогноза, е проправителствените сили да отбележат надмощие, т.е. да се преутвърдят в управлението. За другите два фактора, които могат да срутят парламентарното мнозинство – „Атака” вътре в НС и партията на Николай Бареков „България без цензура” извън НС, но вече с двама, отцепили се от БСП и ГЕРБ депутати, които могат да решат кворума, е още рано да тръгнат на избори. Т.е. ще има със сигурност още няколко месеца стабилност за това управление. Тя ще се препотвърди на евроизборите. Но след тях говоренето за предсрочни избори ще продължи с нова сила. Защото каквато и конфигурация да се получи, тя няма да е кой знае колко стабилна и легитимна в очите на българите.”