Българската кухня притежава несъмнено богатство и разнообразие от вкусни традиционни храни. Рецептите на баба се пазят и се използват и до днес в българските села. В селските градинки и малките ферми растат все още старите сортове плодове и зеленчуци с чудесни вкусови качества, които вече не се срещат в масовото производство по света. Но всичко това можем да вкусим само при баба или при приятели на село. Ако, отсядайки в къща за гости и вкусвайки местна гозба, сте се сетили да попитате откъде идват продуктите, бихте могли да получите парадоксалния отговор, че те са закупени от супермаркета в близкия град. Защото българските малки фермери нямат достъп до магазинната мрежа или ресторантите. На този парадокс отдавна обръща внимание и българският клон на европейските големи майстори-готвачи „Евроток”.

Къде е проблемът?

Допреди 4 години на малките ферми не бе давана възможност за директни продажби и тяхната продукция стигаше до пазара чрез прекупвачи. Те нямаха възможност и да развиват традиционното занаятчийско производство на храни от сбствените си суровини. През 2010 г. бе приета твърде дискусионната наредба за директните доставки, която показа много дефекти. Като начало тя позволи на малките ферми да продават директно едва 20%-30% от суровото мляко. Останалото бяха длъжни да предлагат на изкупвателните организации. При това положение за стопаните си остана нерентабилно да изграждат производствени мощности за толкова малък дял от суровината. Затова от излизането на наредбата желание за директна продажба са заявили едва 200-тина малки стопани, като 2/3 от тях са пчелари. Наредбата се оказа най-стимулираща за този вид дейност и резултатът е налице – по българските пазари вече свободно можете да си купите широка гама чист пчелен мед.

Оправдано ли е законодателството да е еднакво и за дребните, и за големите земеделски производители?

Не, защото подобно законодателство е силно рестриктивно за малките фермери и на практика бавно и сигурно ги убива, твърдят експертите. Не е възможно и към малката семейна ферма, и към голямото предприятие за храни да има еднакви изисквания както за изграждането на производствени помещения, така и хигиенни норми и лабораторни изследвания. В ЕС съществуват възможности за гъвкаво прилагане на тези изисквания спрямо малките семейни производители, които обаче България досега не използваше.

„Как да очакваме, че малките фермери биха могли да се преборят с конкуренцията на пазара чрез законодателство, което толерира големите производители, задава риторичен въпрос евродепутатката Антония Първанова. А в същото време техните занаятчийски продукти са търсени и могат да създадат заетост и устойчив растеж в обезлюдяващите се български села. Има търсене, има и възможност за предлагане, но законодателството издига бариера между дребните стопани и клиентите. Необходимо е също значително да се улесни достъпът им до финансов ресурс.”

В момента се подготвя и ще бъде подложена на обсъждане промяна в злощастната наредба.

Очаква се повечето от административните бариери да отпаднат, така че семейните ферми да бъдат максимално улеснени при преките продажби. И най-сетне произведени в домашни условия прясно или кисело мляко, сирене, кашкавал, мед и други животински продукти да могат да стигат директно до клиента в самата ферма или на пазара.Предвижда се малките стопанства с по 2-3 крави и десетина овце да могат да продават продукцията си на отделни щандове по пазарите, за да избягват прекупвачите и да реализират продукцията си на добра цена. Млечните ферми вече ще имат право да продават директно до 80% от млякото сурово или преработено. По-малко рестриктивни ще са и изискванията както за производствените помещения, така и при доказване безопасността на храните. Атила Седефчев, отглеждащ животни от редки местни породи, обръща внимание на един допълнителен фактор за качество, какъвто е личният контакт, изгубил се при съвременната твърде опосредствена търговия.

„При малката ферма винаги имате пряк контакт, очи в очи, между клиента и производителя – казва той. – Клиентът отива във фермата, вижда условията, животните, вижда човека и това е вид гаранция за качество, която работи от хилядолетия. Просто трябва една лека легитимация на процеса, за да тръгне всичко и да остане поминък в селата ни. В момента нещата вървят към геноцид на това население. Да не забравяме, че традиционните храни са част не само от националната култура, но и част от сигурността на една държава, хранителната сигурност.”

По думите на зам.-министъра на земеделието и храните Явор Гечев, ще се създадат условия и за изкупуване на млякото от високопланинските животновъдни ферми, като за целта в цялата страна ще бъдат създадени 230 стационарни пункта. Предвиждат се стимули за ресторантите, които използват пресни местни земеделски продукти. Обмисля се идеята те да получават за това „зелени” звезди в категорията си. Както и въвеждане и стимулиране на т.нар. продукти, произведени високо в планината. Разбира се, подобни облекчения за директен достъп до пазара се очакват и за биопродуктите.