Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Армани”, „Хуго Бос”, „Макс Мара” – произведено в България

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Когато си купувате костюм или рокля от бутиците на световно известни марки, обърнете внимание на етикета. И не се учудвайте, ако прочетете: произведено в България. Защото и „Армани”, и „Хуго Бос”, и „Макс Мара”, „Бърбъри” или „Зара”, произвеждат голяма част от модните си колекции у нас, дори „Живанши” се довери на българските майстори. Те обърнаха гръб на Далечния Изток и се върнаха в нашия регион. От 2012 г. България отново се вписа в големите марки. Така срещу 12 милиона китайци, лидери в изработването на дрехи за Европа, застанаха храбрите български шивачи с малки серии елитни маркови облекла.

Световни модни марки сменят Китай, Бангладеш, Пакистан с България

Компаниите от Западна и Централна Европа отново връщат интереса си към нашата страна.

„Локацията в географския смисъл никога не е била без значение заради оскъпяването, а сега има доста сериозни проблеми в Далечния Изток” – казва Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. „Китай става скъп заради разстоянието, в Бангладеш има сложна политическа ситуация, а и условията на труд се промениха”.

От игла до конец

Гъвкавостта на шивашките фирми у нас и технологичните възможности са другите фактори, привличащи модните компании от Италия, Франция, Германия, Холандия, Англия и други страни. България е производител номер едно дори на гръцки облекла. Радина Банкова допълва: „Ние реално захранваме почти всички големи клиенти в Европа, които имат вериги магазини или са онлайн търговци, продаващи чрез каталози или в интернет сайтове”. Над половината от продаваните шивашки изделия се реализират в Италия, Германия и Гърция – основните пазари за бранша.

Къде е силата на българските фирми?

„Години наред, независимо от кризата и подценяването му, браншът продължава да работи, поддържа технологично и качествено ниво. И не „някакво”, а високо”, казва Радина Банкова. Силата на българските шивачи е и в изработването на продукта от скицата до магазина, т.е. „от игла до конец”. „Вече не ти дават нещо разработено и само да го копираш, всичко започва от една картинка. Ако нямаш опит, креативност и познания, не може да се случи”, уточнява технологията председателят на браншовата асоциация.

Оцеляване чрез адаптация

Проблеми не липсват. За да се справят с конкуренцията и да оцелеят, малките фирми постоянно се адаптират. Въпреки разширяването на външните пазари, кредитната задлъжнялост в сектора е голяма. Търсенето пък е свито. Липсва и работна ръка. Цените на изделията са като в Италия, но средната заплата у нас е около двеста евро, докато там е в пъти повече. И това се отнася за 120 хиляди души, заети в бранша. Компаниите са около четири хиляди – малки предприятия с до двадесет човека. Въпреки това, браншът бележи ръст от 18 процента за 2013 г., а износът е скочил до 1.8 млрд. евро.

Малки бутикови серии

Поведението на потребителите е като от учебник по икономика. Хората харчат пари само за най-необходимото. Европейците пък не пестят от храна и почивки, а от дрехи. Така работата в бранша е краткосрочна – ако имаш поръчка и клиент. Производство на малки бутикови серии, географска близост до пазарите и бързина на доставките, ниски разходи за заплати и данъци, модерни технологии, европейски стандарти… С това привличат големите марки българските шивачи. „През последните двадесет-тридесет години ние сме традиционен партньор на европейските компании, това не трябва да се забравя”, защитава бранша Радина Банкова. Но конкуренцията в региона също има предимства. И тя е основно от Румъния и Турция. „В Турция браншът силно се подкрепя от държавата. Тя не е член на ЕС, но има силно лоби в текстилната индустрия, включително и в Европейската текстилна асоциация”, коментира конкуренцията тя.

Усещане за потребление

„Тази година очаквам пореден ръст на поръчките, които ще дойдат в България” – очертава тенденциите Радина Банкова. „От края на миналата година се усеща раздвижване на потреблението в Западна Европа, а това влияе върху нашия бизнес. Защото предходните две години бяха доста слаби като продажби, дори в търговията на дребно. Как да има ръст на поръчките, ако в магазините клиенти не влизат и не купуват? Но сега има повишено търсене на доставчици, на количества, на разработки и на поръчки.” Потенциалът, като креативност и технологични възможности, е висок. От гледна точка на кадри обаче, ситуацията е сложна. „Както във всички браншове има теч на работна ръка от България”.

Още от категорията

Кристалина Георгиева подкрепя присъединяването на България към Еврозоната

На въпроса дали България трябва или не трябва да влезе в Еврозоната, аз бих запитала има ли някой в България, който да иска да падне Валутния борд, каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. "Аз досега не съм..

публикувано на 17.05.22 в 13:57

До 2006 лева е нараснал средният доход на българина

Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2022 г. е 2006 лв. и нараства с 9.6 % спрямо същото тримесечие на 2021 г., показват данните на НСИ. Общият разход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2022..

публикувано на 16.05.22 в 15:58
Владимир Малинов изпълнителен директор на

България преговаря с Турция, за да получи азерски газ

България е започнала преговори с Турция за доставка на газ през нейна територия, обяви изпълнителният  директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, който посети газовото хранилище "Чирен", за да инспектира неговото зареждане. Преди българският..

публикувано на 15.05.22 в 14:35