Имало едно време... Така започва и тази история. Преди близо 2500 години по земите на днешна Североизточна България живеели траки. Един от вождовете на местните племена получил дар от далечни земи. Негов приятел, с благодарност за извършена добрина, му изпратил красив съд, за да извършва възлияния по време на жертвоприношение. Той бил изработен от щраусово яйце. За съжаление, каната не устояла на времето – била строшена на множество парченца. В такъв вид я получили като дарение в Регионалния исторически музей в Русе. Запазени били някои от крачетата и гърловината с устието на каната. Какво са получили, музейните работници разбрали след половин година.
Досещахме се, че това е някакъв съд, който може да се ползва, разказва директорът на музея доц. д-р Николай Ненов. – Едва след работата на консерваторите, пред нас се показа един необикновен, вълшебен предмет. Повече от ясно е, че това е ритуален съд от тракийската античност. За онова време и нашите ширини той е твърде екзотичен. Чудихме се откъде би могло да дойде това щраусово яйце. Търсихме и паралели на тази кана, която за момента няма открит аналог в света. Затова я показваме на посетителите, защото е уникална. Има само две щраусови яйца в експозицията на Британския музей, които са от VII-VI век пр. Христа. За техен произход се сочи източното крайбрежие на Средиземно море – Финикия. Разбира се, ние познаваме търговските пътища, откъде идват амфорите, на които има печат на производителя, както и монетните циркулации. Следователно, можем да кажем, че по онова време гетите – траките в нашите земи, са търгували с тази част на света. Възможно е още в VI век пр. Христа тази кана да е дошла в днешната Североизточна България като дарение за някой местен гетски благородник, след което е била положена в гроба му.
Директорът на музея предполага, че скъпата кана се е използвала за вино, възможно е да е участвала в ритуали, където то присъства като важен елемент.
Металните части на каната са от бронз, много добре запазени. Две от крачетата са направени наново, продължава доц. Ненов. – Бронзът е оставил следи по самата черупка на яйцето, което е помогнало да се възстанови самата форма, защото някои части от яйцето липсват и в момента каната е в идеален вид.
Както каната е възстановена от парченцата щраусово яйце, така музейните работници от Русе търсят парченцата от древността, за да напишат историята на най-новия си ценен експонат.
Наскоро дойде една дама, която е докторант в Санкт Петербург и нейният научен ръководител е от Ермитажа. Тя също работи там, продължава доц. Ненов. – Според нея в експозицията на Ермитажа няма кана от щраусово яйце. Надяваме се, като се прибере там, да направят проверка и в техните фондохранилища. Ние искаме да се открие такава кана, за да можем по-лесно да намерим датировка, произход, т.е. да се сдобием с още история, с още познания за предмета. Ще видим, дано да се получи…
От музея са направили и копие на уникалната кана, също от щраусово яйце. Тя ще се използва в часовете, които русенските ученици провеждат в залите на музея.
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в който св. Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Господ Иисус Христос. Празникът Богоявление..
На 5 януари православната Църква отбелязва Неделята преди Богоявление и прославя свети пророк Михей, свети мъченици Теопемт и Теона, преподобни Синклитикия и Аполинария. В навечерието на Богоявление, в православните храмове се извършва Велик..
На 4 януари православната ни църква чества Събор на свети 70 апостоли, както и преподобни мъченик Онуфрий Габровски. Св. евангелист Лука разказва в своето Евангелие, че Господ Иисус Христос освен дванадесетте Си апостоли, избрал още седемдесет..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...