Музеят на куклите във Варна е единствен по рода си не само у нас, но и на Балканите. Там можем да видим любимите си герои от сцената на кукления театър, които нашепват позабравени вълшебни истории, в които доброто винаги побеждава.
„Музеят е създаден на 12 юли 1985 година, когато варненският куклен театър получава настоящата си сграда” – разказва Красимира Христова, уредник на музея. „За създаването му голяма заслуга има тогавашният драматург на театъра Велико Бърнев, който се е грижел за архива на театъра. Художественото оформление е дело на Цветана Векова и включва около 140 експоната. Подбрани са и награждавани, емблематични за варненския куклен театър спектакли, поставяни на наша сцена от 1952 година, когато е основан театърът, до 2002 година. В музейната сбирка са изложени както главните персонажи от различни спектакли, така и части от декори и реквизит. Сред тях присъстват творбите на изтъкнати български сценографи като арх. Иван Цонев, Мая Петрова, Любомир Цакев, Мая Кузова, Енчо Аврамов, Ангел Неделчев…”.
Можем да разгледаме и театралните кукли от спектакли за деца по любими класически приказки – „Буратино”, „Златка, златното момиче”, „Рибарят и златната рибка”, „Барон фон Мюнхаузен”, „Коледна приказка” по Библейски сюжети, „Славеят” по Андерсен. Присъстват също и герои от пиеси на български автори като „Нос в облаците”, „Най-щастливият човек”. Има и кукли от спектакли за възрастни като например „Дама пика” по Пушкин, „Божествена комедия” по Данте и пр. Част от експонатите са представяни и в чужбина. „За първи път са изложени през 1994 година на XII Международен фестивал на куклените театри в Толоса, Испания” – отбелязва Красимира Христова. „Към съпътстваща програма на събитието е имало отделен модул, посветен на кукленото изкуство и куклената сценография на България. Тогава, в тази специална изложба е представена почти цялата експозиция на Музея на куклите, а директорът на фестивала Мигел Арече я окачествява като една от най-добрите през 12-годишното съществуване на фестивала. Две години по-късно част от куклите участват в специална изложба в Будапеща, Унгария в рамките на международен конгрес на куклените дейци от цял свят. За отбелязване е и участието през 2005 г. на Международния куклен фестивал в Суботица, Сърбия.”
Колекцията на музея съдържа и популярните японски кукли явайки, добре познатите ръкавични кукли или така наречените „петрушки”. Има и кукли-маски, кукли-великани, също и кукли от театъра на сенките, кукли на конци, познати още като марионетки. Там са и техните разновидности – сицилиански марионетки, естрадни кукли, кукли на маса и пр. По думите на Красимира Христова сред посетителите на музея има и много възрастни.
„През зимния сезон ние работим основно с деца от училища и детски градини, които идват организирано. От няколко години насам работим по проекта „Успех” към Министерството на образованието и Европейския социален фонд. Целта му е да организира свободното време на децата в извънучебно време. В рамките му се създават различни клубове и театрални студия. Така децата имат възможност да се запознаят със спектаклите от репертоара ни, също и да влязат в художественото ателие, където на живо да видят как се изработват куклите. Освен това в музея организираме пленери и всякакви инициативи, свързани с това изкуство. И тъй като Варна е туристически град, през летния сезон музеят се посещава и от чуждестранни туристи. Разказваме им не само за експонатите, но ги запознаваме и с кукленото изкуство като цяло. Показваме им различните видове театрални кукли както и механизмите за задвижването им. След беседата, предоставяме възможност на децата да опитат да задвижат кукли от експозицията, което ги кара да играят и да се забавляват.”
Снимки: БГНЕС
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..