Тази година „вода и енергия” е акцентът на Световния ден на водата, 22 март. По този повод Българска асоциация по водите и сдружение „Аз обичам водата” решиха да привлекат вниманието на обществеността към язовирите чрез национален фотоконкурс на тази тема. Той е част от инициативата „Международен воден мост” (Тhe International Water Bridge), което се провежда в София за трета поредна година. Конкурсът предизвика изключителен интерес. Включиха се 250 фотографи с над 2500 снимки. А посетителите на сайта www.waterbridge.info преоткриха красотата на невероятни водни пейзажи, който те оценяваха в продължение на месец. Петдесетте най-впечатляващи фотоса ще бъдат показани в Националния музей „Земята и хората” от 17 до 23 март 2014 г. А трите наградени ще станат известни на специална церемония на 22 март в известния столичен музей.

„Две бяха причините да се спрем на тази тема”, заяви Антоанета Салфидж, председател на сдружение „Аз обичам водата”. „На първо място язовирите са изключително красиви и много посещавани от българите места. И фотоконкурсът го доказа. Авторите ни разкриха малко познати прелестни кътчета край тези водоеми. Всички останахме изненадани от толкова много красота. И се запитахме това наистина ли е България? Много се радвам, че фотографите се отзоваха и ни предоставиха тези свои уловени мигове. Дори местата, които често сме посещавали са видени под друг ъгъл, с различна светлина, с различно настроение и действително дават безброй гледни точки към красивата ни България.”

Пленителните фотографии са повод да се постави на дневен ред възел от проблеми около управлението на язовирите у нас. Преглед на състоянието им през миналата година сочи, че броят на тези от тях, които не са в добро състояние и крият риск за населението, нараства вместо да намалява.

„Много неясноти има около тези язовири в България, не е съвсем ясно кой ги управлява, кой ги стопанисва”, подчертава г-жа Салфидж. „Междувременно европейското законодателство върви напред. Има спуснати нови директиви от ЕС и България трябва да се съобразява с тях. Свързани са със следене в реално време на нивото на язовирите, на количеството и на качествата на водите, температура и т. н. При критични ситуации трябва да има система за ранно предупреждение на властите и обществеността за опасност от наводнения.”

Липсата на подобна система се усети осезателно преди две години, когато пропукана стена на язовир „Иваново” край Харманли, почти опустоши село Бисер, югоизточна България.

Снимките са предоставени от сдружение „Аз обичам водата”.