Икономиката в „сиво райе” е по-бърза – безспорен икономически факт, особено за страни като България. Не съществуват само „бели” или само „сиви” фирми, защото всяко едно производство има и някаква сива част. Ако голямо, мощно предприятие има нулева сивота, то в една занаятчийска работилница „сивото” може да достигне и сто процента. Тоест всяка една фирма се движи в тези граници. Доказано е, че сивата част в един бизнес расте по-бързо, отколкото отчетената. Същото се отнася и за държавите – няма икономика по света, която да има абсолютна нула за сивия сектор. Така стигаме до постулата, че свободната конкуренция е като да отидеш в Рая – всички го искат, но възможно по-късно.

Всяка държава би искала сивата икономика да е минимална, а бизнесът да обявява оборотите, печалбите, да плаща данъци. Проблемът в България е, че голяма част от фирмите са дребни, неконкурентни, трудно проследими, с малки обороти. Една част от икономиката работи, без да отчита всичко произведено. Така се пестят разходи за всички видове данъци. Защо в „сиво” винаги се расте по-бързо?

„Една мандра, например, купува двадесет тона мляко, но пише в документите, че е изкупила десет. От тези двадесет тона суровина съответно изработва два тона кашкавал, но отчита, че е произвела един тон. Другата част от кашкавала продава без фактура и изобщо нищо никъде не се отчита” – обяснява механизма в „сиво” финансистът Емил Хърсев. „Всички разходи за заплати, ток и други, които е платила фирмата, се смятат върху онези хиляда единици производство, които са отчетени. Другите хиляда единици са в по-голямата си част чиста печалба. Разбира се, оттам трябва да извадим разходите за неотчетеното „сиво” мляко. Тоест, ако от реалната продукция виждаме, че тази фирма печели четири процента, то ще се окаже, че в сивата си част въпросната мандра е спечелила четиридесет процента. Ето това е!”

Индивидуална изгода има, защото фирмите, които успяват да продават, без да плащат данъци, печелят повече. Това, което биха платили на бюджета, го слагат в джоба. Каква, обаче, е „ползата” за държавата от сивата икономика?

„Хората не умират от глад, живи са. Работят нещо и имат какво да ядат. Ето това е единствената смислена полза” – убеждава ни Емил Хърсев. „Ако имаше някакъв начин с магическа пръчка държавата да унищожи изведнъж всичко онова, което не е отчетено, или да го накара да изплува, вероятно щяхме да имаме по около пет процента прираст на брутния вътрешен продукт на реално отчетената икономика. Но, щяхме да имаме поне двойно по-голяма безработица. И, разбира се, много по-гладни хора.”

Икономиката си има своите закони. Това, че една част успява да работи, без да плаща данъци и ако бъде притисната, е заплашена изобщо да изчезне, е факт. Но, ако по някакъв начин фирмите бъдат принудени или да излязат на светло, или да не работят, една голяма част от тях просто ще затворят.

По „посивяване” на икономиката България е далеч от световния връх. С най-голям дял на сивия сектор се славят Грузия и Перу – около 65 процента. Що се отнася до Европа, колкото по на юг слизаме, толкова скалата се покачва. Дори Германия отчита значително нарастване на сивата икономика. Италия има по-голям дял от германците – към 30 процента. България е леко над италианците. Но за ЕС сме в горния край, съпоставими с Румъния и Гърция. Затова и критиките от Брюксел, че сивият сектор у нас е висок, са силни.

„Европейският съюз има нужда да критикува някого. Винаги има нужда от „момчето за бой”, което да се сочи с пръст и да му се приписват всякакви страшни неща” – казва Емил Хърсев. „Особено сега, когато проблемът за бюджета е сериозен, а за цялата тази неотчетена продукция не се плащат данъци. Печалбите от нея, които са по-големи, отколкото в отчетената, не се облагат. И някъде около тридесет процента от цялата добавена стойност се губи в сивата икономика. Съвсем нормално е да се счита, че това не е лоялна конкуренция и изкривява пазара.”

По този начин, обаче, локалният дребен сектор се съпротивлява на вноса от ЕС. Защо да си купя вносен холандски кашкавал, натоварен с ДДС, когато мога да си купя местен, направен от някоя баба. Естествено е холандците да са недоволни, защото техните предприятия също имат достъп до нашия портфейл.