Глобалното затопляне. Все по-малко са хората, които се съмняват, че то е реалност, защото все по-красноречиви са фактите в подкрепа на този феномен, придружен с екстремни климатични прояви. Настоящата зима бе изключително тежка в много райони на САЩ, във Великобритания. В същото време 2013-а бе рекордно гореща за Австралия, където се наложи върху метеорологичните карти освен червено, да се въведе и виолетов цвят за температурите над 50 градуса. Нещо се случва с планетата ни през новия век. По данни на метеорологичната агенция на ООН, 2013-а е шестата най-топла година от началото на метеорологичната статистика, т.е. за последните 160 години. От 2000 г. насам Великобританиа е преживяла седемте най-топли и четирите най-влажни години от век и половина насам. Необичайни явления наблюдаваме и в България. Преживяваме в момента невероятно топла зима, която „отстреля” един след друг куп темпратурни рекорди. Кой би си представил преди 10-ина години, че през януари и февруари, най-мразовитите месеци за нашия континентален пояс, ще достигнем температури доста над 20 градуса? Докато в същото време Англия или Япония са сковани в ледове.
Че климатичните промени са факт можем да установим дори и от икономическата практика, казва Георги Стефанов, експерт по климата на WWF – България, част от неправителствената Коалиция за климата.
„Навсякъде по света застрахователните компании повишиха няколкократно ставките си за щети, свързани с природни катаклизми – наводнения, суши, пожари и т. н. А в САЩ има цели региони, където застрахователните компании отказват да предлагат услугите си. Това са крайбрежните ивици на Мексиканския залив. През последното десетилетие те бяха многократно ударени от разрушителни урагани. Аз лично съм живял във Флорида в периода 2003-2005 г., когато бяха най-силните урагани. Точно преди да се завърна преживях на гърба си опустошителния ураган Катрина.Нещата са наистина драматични.”
Като южна страна, България е сред най-застрашените.
В глобален мащаб климатичните промени се усещат най-слабо около екватора, където има голямо съсредоточаване на население. Най-силно е проявлението им на полюсите, но те са безлюдни. България попада в останалите части от планетата, който са най-засегнати от негативния ефект на климатичните промени. А освен това се намира и в южната периферия на тази зона.
„При нас има вече сериозно намаление на количеството валежи – и зимните, и летните. От това страдат на първо място земеделските стопани, но и всички сектори на икономиката, които ползват вода, както и зимният туризъм. Друг е въпросът дали с тези постоянно покачващи се температури в света, България като южна страна е удачно да развива зимен туризъм, защото той просто става нерентабилен. По-устойчиви форми на туризъм биха били по-доходоносни. Жалкото е, че такива сериозни анализи и оценки по въпроса все още липсват.”
Климатичните промени носят не само риск, но и възможност за преминаване към по-устойчиви икономически модели.
Според г-н Стефанов в България проблемът все още не се осъзнава в пълната му дълбочина. Възможната реакция е в две посоки. Първата е превенцията, т. е. мерки за намаляване на парниковия ефект чрез ограничаване на въглеродните емисии. В това отношение България направи, макар и закъсняла, но крачка напред, приемайки наскоро закона за климата. Изготвянето обаче на национална стратегия за адаптация на всички сфери на живота към промените в климата буксува от две години, когато за целта бе създадена междуведомствена работна група. „България трябва да изработи стратегия, която да посочи мерки за адаптация във всички сфери на икономиката, управлението на водите, на горите, пестеливо използване на природните ресурси, адекватно земеделие”, посочва Георги Стефанов. „Ако няма достатъчно валежи и няма да можем да отглеждаме, да речем, царевица, нека се подготвим да преминем към памук например, който изисква по-малко вода”, дава той конкретен пример.
Биоразнообразието ще бъде първата жертва на климатичните промени.
„Това е за съжаление най-малко дискутираният аспект на проблема, казва експертът от WWF. Рисковете за биоразнообразието са най-високи, но гласът на дивата природа в дебата най-слабо се чува. Прогнозните цифри са красноречиви. Според учените 90% от наличното биологично разнообразие на планетата, което и без това бързо намалява, е поставено под риск от климатичните промени. Биологичните видове ще намалят драстично популациите си или направо ще изчезнат, ако тази тенденция на промени в климата се запази. Процентът сам по себе си е достатъчно стряскащ, за да коментираме детайлите.”
Промени в структурата на видовете у нас вече се наблюдава. Започва навлизане на растения и животни характерни за по-южни географки зони. А някои типично наши „отпътуват” на север. „За да не станат хубавите ни зелени гори и планини сухи като тези в Гърция, трябва да действаме, ограничавайки парниковите емисии”, предупреждава Георги Стефанов. „С личното си поведение спрямо този проблем всеки от нас има своето в спасяването на планетата, както няма големи и малки държави от отношение на тази кауза”, заключава той.
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..