Преди седем години, българският премиер Сергей Станишев нарече освобождаването на нашите медицински сестри, несправедливо осъдени на смърт в Либия, най-големият успех на българската дипломация за последните 20 години. Тогавашният външен министър Ивайло Калфин разкрива, че „пръст” за добрата развръзка има стратегията, предложена от Великобритания. Той откроява водещата роля на ЕС в трудните преговори с либийския режим и благодари на Франция за посредничеството. Разбира се, всичко е добре когато завършва добре. Но дали родната дипломация има основание да говори за успех в тази проточила се осем години и половина агония, е спорно. Какво точно е било разпределението на ролите в сложната международна игра с непредвидимия Кадафи е може би рано да узнаем. Но за петте освободени българки и палестинския лекар щастливата развръзка носи едно име – Сесилия Саркози, понастоящем с фамилията Атиас. „Името Сесилия за мен означава свобода”, заяви на пресконференция в БНР Кристияна Вълчева, сочена от режима на Кадафи като „мозъкът” на изфабрикувания зловещ сценарий за умишлено заразяване с вируса на СПИН на над 400 либийски деца в детската болница на град Бенгази.

Изведнъж се озовах в екшън, наподобяващ филмите на Джеймс Бонд, пише в автобиографичната си книга Сесилия Атиас, водила на място в Либия последната фаза от преговорите с Кадафи. Седем години след освобождението на наричаните от нея „български заложници”, Сесилия Атиас пристигна в България.

„Бях много изненадана от толкова топлото и сърдечно посрещане тук след като от тези събития са изминали цели седем години, сподели тя за Радио България. Установих, че и журналистите, и обикновените хора и политиците не са забравили онези драматични моменти. Зарадвах се да видя, че получилите свободата си медицински сестри са в добра форма. Те са се върнали към активен живот, към своята професия. Бях много приятно изненадана да установя че все още съм в паметта на хората в България.”

Срещата на Сесилия с освободените с нейно съдействие българки бе изключително вълнуваща и за двете страни. След онази напрегната нощ на 23 срещу 24 юли 2007 г. те за първи път разполагаха с достатъчно време да разговарят за това, което се бе случило. И двете страни знаеха само част от картината. Опитаха се заедно да сглобят пъзела. „Никога не съм плакала толкова в живота си”, сподели г-жа Атиас, припомняйки си часовете след края на операцията по връщането в България на Валя, Снежана, Нася, Валентина, Кристияна и палестинецът Ашраф.

През 2007 година Сесилия Атиас бе удостоена със званието „почетен гражданин на София”. Знакът й бе официално връчен от кметa Йорданка Фандъкова едва при сегашното посещение. Французойката остана изненадана, че е гражданка на толкова древен град, щедър на исторически знаци.

„Открих страна, която не познавах, заяви тя. Предният път бях видяла само пистата на летището. Сега можах да остана малко по-дълго. Открих за себе си една прекрасна страна, наследник на много цивилизации, които са оставили своите следи. България е държава с разкошно археологическо наследство, на която трябва да се помогне да го покаже на света. Това е страна, която с голямо удоволствие ще посетя отново.”