Лазаровден е преди Великден, в съботата, която православието свързва с едно от чудесата Христови – възкресението на Лазар. Съвсем различен е смисълът на народния обичай, независимо, че носи същото име. Според нашата митология, Лазар е „заповедник на горите и шумаците”. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. На този митичен добротворец, който олицетворява граничното между земния и отвъдния свят, са посветени обредните песни и танци на лазарките. Подобно на коледарите, те наричат за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Посещават всички къщи на селището, а домакините ги даряват с бели яйца и пари. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.
На другия ден – Цветница, се прави обичая кумичене. Младите момичета се събират край реката извън селото, там където водата тече спокойно. Носят „кукли” – продълговат обреден хляб. Малки парченца от него поставят на бухалка, пускат я в реката и гледат. Момата, чието късче хляб отиде по-напред, ще се омъжи първа. Според поверията, мома, която е била лазарка и се е кумичила, няма да бъде грабната от змей. В миналото било невъзможно момичетата да се задомят, ако не лазарували. Защото змеят може да ги грабне и като станат невести. Само след преминаването на своята инициация в обществото (каквито всъщност са обичаите Лазарица и кумичене), девойката имала право да носи китки и венец на главата, да се облича във везана риза, да носи „труфила” – гердан, обици, пръстени и гривни.
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..
За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..
Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада..