Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Играли са куклици…”

Лазарица и Цветница

БНР Новини
Лазарките посещават всички къщи на селището и наричат за здраве и плодородие. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.
Снимка: БТА



Макар и свързани с големи християнски празници, фолклорните Лазарица и Цветница имат свое неповторимо българско лице. Те са истинска възхвала на възраждащата се природа, на младостта и надеждата ново начало. Със същия оптимизъм се отбелязват и днес, макар и с доста съвременни елементи. Как се обличат лазарките, какво се слага на трапезата… Припомняме си всичко това и се стараем около нас да е зелено, пъстро и чисто – във всякакъв смисъл.

Лазаровден е преди Великден, в съботата, която православието свързва с едно от чудесата Христови – възкресението на Лазар. Съвсем различен е смисълът на народния обичай, независимо, че носи същото име. Според нашата митология, Лазар е „заповедник на горите и шумаците”. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. На този митичен добротворец, който олицетворява граничното между земния и отвъдния свят, са посветени обредните песни и танци на лазарките. Подобно на коледарите, те наричат за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Посещават всички къщи на селището, а домакините ги даряват с бели яйца и пари. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.

На другия ден – Цветница, се прави обичая кумичене. Младите момичета се събират край реката извън селото, там където водата тече спокойно. Носят „кукли” – продълговат обреден хляб. Малки парченца от него поставят на бухалка, пускат я в реката и гледат. Момата, чието късче хляб отиде по-напред, ще се омъжи първа. Според поверията, мома, която е била лазарка и се е кумичила, няма да бъде грабната от змей. В миналото било невъзможно момичетата да се задомят, ако не лазарували. Защото змеят може да ги грабне и като станат невести. Само след преминаването на своята инициация в обществото (каквито всъщност са обичаите Лазарица и кумичене), девойката имала право да носи китки и венец на главата, да се облича във везана риза, да носи „труфила” – гердан, обици, пръстени и гривни.

Снимка: БГНЕС

Връбница е другото име на народния празник Цветница. С върба християни и католици са заменили палмовите клони, с които в Йерусалим посрещнали Христос седмица преди да го разпънат на кръста. Дървото има двузначна символика в нашата традиция, но клонки от него, осветени в църквата на Цветница, носят здраве и защитават дома. И днес поставяме върбови венчета пред иконите, на вратите, а църквите са препълнени. Още сутринта към тях се отправят дори хора, които рядко стъпват там в делник. Свещениците обикновено приготвят стотици клонки, раздават ги заедно с благословията. Ако пък се разходите из България в съботния ден, все някъде ще срещнете лазарки. Облечени в пъстроцветни носии, момичетата обикалят по къщите. Е, някоя от тях може да е с маратонки под везаната риза, а носията й да е твърде голяма. Но всички с готовност пеят и танцуват, дори по улиците. Не пропускайте да ги дарите с нещо – носи здраве и късмет.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Вампирите по нашите земи не са от вчера. Кой е българският?

Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..

публикувано на 28.06.25 в 08:05

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35