България, Холандия, САЩ… Тези три държави играят основна роля в изграждането на Надежда Влаева като клавирен изпълнител. Музикалното си образование пианистката получава в София. По-късно е студент в НМУ „Панчо Владигеров” в класа на проф. Антон Диков, но успоредно учи и в Консерваторията в Амстердам, Холандия. „Спечелих конкурса „Ференц Лист”, на който ми предложиха стипендия, така се установих там” – разказва Надя Влаева. Същевременно бях много въодушевена от руския пианист и преподавател Лазар Берман. Докато бях в Холандия често пътувах до Германия, където той преподаваше, за уроци при него. За мен това е един от най-ярките ми моменти в живота, в изграждането ми като изпълнител. След тригодишното ми обучение в Амстердам, реших да „прескоча” зад океана, за да видя как се живее в САЩ, как се учи. За моя голяма изненада, аз се почувствах там много комфортно и продължих още една година с обучението си. Така се установих в Ню Йорк и вече много години живея там.”

През 2000 г. българката прави своя дебют в Карнеги Хол. Има издадени до момента пет компактдиска, а вече мисли и за шести. Обича да се връща в България, но не свири често на родна сцена. Затова за нейните почитатели е събитие да присъстват на концерта ѝ в първо студио на БНР на 22 април. Надя Влаева направи рецитал в памет на проф. Антон Диков. Той е бил неин преподавател три години, но е оставил следа в съзнанието ѝ за цял живот. За краткия си престой в София, пианистката успя да направи и записи в националната медия. Композитори и техни произведения, избрани от нея да останат в музикалния архив на радиото са: Александър Владигеров – „Токата”, Сергей Рахманинов – „Прелюд № 6” оп. 23, Сергей Борткевич – „Мазурка” № 1 и № 2, Рихард Вагнер – „Смъртта на Изолда”, по обработка на Ференц Лист. Надя Влаева изразява своята любов не само към романтизма. Обича да свири творби и на не особено популярни автори. „С отминаването на годините все повече се приближавам до корените си и по-специално руските композитори” – допълва още Надя. „С още по-голяма сила ме докосва душевността на славянската музика. Сред тази „страст” е творчеството на Сергей Борткевич, което е ново за мен. Той има непубликувани още произведения. Имал е труден живот и по време на войната е изпращал много свои творби, но те не са били издавани. Наскоро така бе открита неговата втора соната и аз я изсвирих. Още с първите тонове усетих колко дълбоко ме докосва музиката, колко близко е до мен. Изразителността, носталгията, лириката, виртуозността в руската музика – всички тези качества невероятно много ми въздействат. Пианистите трябва да „пеят” на инструмента. Именно тази песенност ме привлича и се изисква при изпълнението на творби от руските композитори. Всичко това ме очарова. Има и друго интересно събитие, свързано с мен. Преди три месеца станах артист на „Yamaha”. Това означава, че когато свиря, фирмата ми предоставя техни инструменти. През януари тази година бях на едно събитие, на което се показа кратък филм, направен за мен. От там към мен прояви интерес „Yamaha”. Разбира се, аз не съм ограничена да свиря само на тази марка. Сега, като се върна в Ню Йорк, заминавам за Калифорния, където ще направя няколко концерта за тази компания. Това са кратки презентации, съчетани с беседи, прожектира се и въпросният филм.”

На този форум Надя Влаева изпълнява „Токата” от Александър Владигеров – пиеса, включена в репертоара ѝ от доста време. Новооткритите творби на Сергей Борткевич също са в програмата. Филмът, посветен на пианистката е анимационен и представлява четириминутен видеоклип. Направен е към „Увертюра из Кантата” на Бах в преработка на Камий Сен Санс – произведение, включено в последния й диск. Режисьорът Брейси Смит се е вдъхновил от него и изработва кратък филм за Надежда Влаева. В него е изобразен животът на изпълнителката като авторът е използвал и кадри от София. Художник е Нийл Дворжак. Премиерата му е била в „Линкълн център” миналата година, показан е и в музея на модерното изкуство „MoMA”. Оттам нататък продукцията продължава да участва в различни фестивали в САЩ.