Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Три в едно по холандски в Източните Родопи

БНР Новини
Снимка: newthraciangold.eu

Преди пет години две холандски екологични организации, Арк и Авалон, видяха в източната част на Родопите, планината на легендарния тракийски жрец Орфей, блясъка на „новото тракийско злато” – запазената природа. „Новото тракийско злато” нарекоха и своя проект, чиято сила е в съчетаването на три елемента – биоземеделие, опазване на природата и развитие на екотуризъм. Т.г. проектът приключва с безспорни постижения в създаването на модели за устойчиво развитие на Източните Родопи. С ръководителя на екипа Франк Зандеринк от Арк се връщаме към началото:

„Това беше забравен край, който хората масово напускаха. Източните Родопи са, без преувеличение, един от най-богатите на биоразнообразие райони в Европа, уверява г-н Зандеринк. Но хората се изселваха поради липса на поминък, с тях изчезваха стадата им от крави и овце. Гората превземаше изоставените ливади, а това води до загубата на много характерни за тях насекоми, влечуги, птици. Решихме, че можем да помогнем на района по начина, по който работи нашата организация Арк. А именно като стимулираме възстановяването на естествените процеси в природата, но в същото време и като покажем на хората как да се възползват от това богатство. За тази цел започнахме да поощряваме от една страна развитието на биоземеделието и биоживотновъдството, а от друга на екотуризма. Първите години бяха трудни, но сега виждаме, че хората поеха сами по този път, създаде се вече мрежа от фермери, експерти и местни власти, работещи в тази насока. Ние холандците сме много хора върху малко парче земя и затова винаги сме пътували по света, били сме големи мореплаватели. Но ние сме направили и много грешки. Изсекли сме горите, за да строим кораби. А по-късно е трябвало да започнем да залесяваме и да подпомагаме възвръщането на природата. Днес ние знаем много добре нейната цена, защото я загубихме. Знаем отлично какво не трябва да се прави и искаме да предпазим други държави да не се подведат и да тръгнат срещу природата си. Искаме да помогнем на България да спре опустошението на природата преди да стане късно.”

Когато през 2009 г. „Новото тракийско злато” започва своя проект, в Източните Родопи има само 7 сертифицирани биопроизводители. Днес е създадена вече мрежа от 40 сертифицирани или в период на сертификация биосфери, както и петима биопреработватели. Има потенциал те да се удвоят. Създадоха се множество къщи за гости и ферми за екотуризъм. Бе издадена първата подробна туристическа карта за Източните Родопи, Пътеводител за Източните Родопи на български и английски език, карта за екомаршрута ТрансРодопи.

Успешно бяха възвърнати в природата зубри и диви коне от вида тарпани. Развъждат се отново еленът лопатар и благородният елен. Всичко това доведе до няколкократно увеличаване на туристическите посещения в района и създаване на устойчив поминък за голяма част от местните фермери. Някои от биофермите, като тази на Петко Ангелов, „Тепавицата”, минават вече на по-висок етап на биоземеделски практики – т.н. биодинамично земеделие. То се основава на древни земеделски практики, базиращи се на лунния календар, на влиянието на звездите, слънцето, естествените енергии. За своите посеви от лимец, древен сорт жито от времето на траките, г-н Ангелов сее и жъне точно в датите на пролетното и есенното равноденствие. Орем и сеем с боси крака казва той и допълва:

„Трябва енергията, която е в земята, да се предаде на сеяча и обратното, да има обмен на живителни енергии. Задължително изпълняваме един ритуал, който е като спирала, в основата на който отново е земята. Защото при древните траки в центъра на всичко е била „майката земя”. Обработките на почвата са били точно от този щадящ тип, който сега препоръчват някои западни институти. Те са против дълбоката оран, която нарушава структурата на почвата. Ние прилагаме едно удълбочаване със специални шишове за проникване на влага в почвата без да се нарушава целостта й. При биодинамичното земеделие, трябва ритуално да се спазват точни графици, определени операции да се правят в точно определени дни и часове според въздействието на астрономически и други природни фактори. Това се прави, за да не се нарушава целостта на самата почва. През последните няколко години се опитваме да възстановим земеделските практики, така както те са съществували при траките преди 8 хил. години. Миналата година засяхме в два участъка, единият по старите методи, другият по съвременните. Останахме приятно изненадани, че там, където бяхме приложили биодинамични практики резултатите бяха два пъти по-добри – и като добив, и като растеж и като гъстота на посева. Това е предмет в момента на много интересен международен проект, в който участва нашата селскостопанска академия, немски и чешки институти. Моите колеги останаха изненадани да видят, че по този начин може да се повиши производителността без използването на никакви хербициди и торове. Не влагаме дори естествен тор, а някои специални минерали, които са много разпространени у нас като зеолитите. Те много бавно, за 5-6 до 10 години,  отдават по малко от своите полезни вещества на почвата и я обогатяват.”

Тези любопитни практики, заимствани от древните траки, могат да се наблюдават на поредния фестивал на хляба в с. Рабово, който ще се проведе в края на юли. „Там ще покажем, как се жъне, както са го правили траките, как са правили брашно от житото, как те са замесвали хляба и т.н.”, пояснява г-н Ангелов. И добавя, че събитието предизвиква от година на година все по-голям туристически интерес, както от местни туристи, така и от групи от Холандия и Германия.

Снимки: newthraciangold.eu



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

“Космически уикенд” за любителите на астрономията в Черни Осъм

Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..

публикувано на 02.11.24 в 09:05
Веселин Диманов

Веселин Диманов е “Будител на годината” 2024

Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и университетски преподавател Кристиан Таков, чиито думи и личен пример ще останат завинаги като..

публикувано на 02.11.24 в 09:00

Изложба на "Моста на влюбените" в София проследява българските постижения на научни олимпиади

Успехите на България в международните олимпиади по науки за 2024 година са събрани в експозиция "Фантастични умове". Открита по повод Деня на народните будители на "Моста на влюбените" до НДК, тя ще остане там до 15 ноември, съобщават организаторите..

публикувано на 02.11.24 в 08:10