България е била на четвърто място в Европа по добив на уран и една от осемте страни в света със собствена суровина за атомната си централа. Първата съветска атомна бомба е направена с български уран. Защо говорим в минало време. Защото през 1992 г. отрасълът е ликвидиран. Днес, 22 г. по-късно, българското правителство иска „рестарт” на уранодобива, при това до края на годината. Причините: има инвеститорски интерес от световноизвестни компании, а „ядрената енергетика се възражда в цял свят и все повече фирми се интересуват от българските находища”, убеждаваше депутатите преди дни енергийният министър Драгомир Стойнев. Така темата за уранодобива у нас отново влезе в дневния ред на обществото.

Всъщност, преди осем години тогавашният енергиен министър пак убеждаваше обществото, че производството на уран у нас е икономически изгодно. По това време атомната енергетика бе във възход в целия свят, цените на урана хвърчаха нагоре и минните компании търсеха нови находища на суровината. И тогава, и сега, основни играчи за добив на уран в България са канадската компания „Камеко” и руската корпорация ТВЕЛ. Идеята е канадците да добиват суровината и да я изпращат за преработка на руснаците, които осигуряват ядреното гориво на сегашната, а и на бъдещата, атомна централа. Така прогнозната цена на тока от втора атомна – АЕЦ „Белене”, ще се намали, а доставките на гориво за първата ни АЕЦ „Козлодуй” до 2020 г. ще поевтинеят.

Как реално ще стане този „рестарт” на уранодобива у нас, след като минаха 22 години откакто нито една от 48-те уранови мини у нас не работят. По оценка на специалисти, България има запаси от 20 хил. тона уран, което може да осигури ядреното гориво на АЕЦ „Козлодуй“ за следващите 20 г. За реанимирането на уранодобива обаче ще са необходими инвестиции от порядъка на 1,5 милиарда евро. В сметката трябва да сложим и реакциите на „зелените”.

Уран е върховен бог на вселената /по древногръцката митология/ и явно инвестициите в него си заслужават, след като списъкът с кандидати за добив на суровината у нас набъбна до 32 български и чужди компании. Няма спор, че ядрената ни енергетика ще бъде далеч по-независима и по-евтина, ако имаме собствено производство на уран. Защо тогава закрихме добива му, след като имаме ядрени мощности, които се „хранят” с него? И хвърлихме 25 милиона евро собствени пари и още толкова по други програми за ликвидиране на мините и рекултивиране на земята около тях.

Годината е 1938. Първи у нас започват да вадят уран германците, но след година спират. След края на Втората световна война уранодобивът е подновен под въздействието на съветската власт с графа „строго секретно“. Производството се води стратегическо, а износът е изцяло за Съветския съюз. Никой не знае колко тона суровина е заминала натам и в основата на колко съветски атомни бомби стои българският уран, защото всичко е било контролирано. Експерти разказват, че първата съветска атомна бомба е произведена с български уран от с.Бухово, до София–находището, разработвано от германците. Изнасяхме суровината в строго охранявани контейнери, а получавахме обратно ядрено гориво за атомната централа. Така до 1992 г. страната ни се разплащаше с Русия за обработката на урана.

България е една от малкото страни в световен мащаб, която има едновременно атомна централа и собствени находища на уран. Едва 25 държави добиват суровината, а 30 я използват. В Европа има 143 ядрени централи, но малко се захранват със собствена суровина. Уранът осигурява над 30 процента от енергията в България, Белгия, Япония, Южна Корея, Швеция, Швейцария, Финландия, показват данните на Световната ядрена асоциация.

Така че, идеята за „рестарт” на уранодобива трябва да се постави на везните. От едната страна ще бъде рискът от замърсяване, от другата – производство на собствено гориво за АЕЦ, плюс огромни инвестиции. Очаква се следващия месец българските учени на специален форум да потърсят отговор на въпроса за рисковете и шансовете пред възраждането на уранодобива след спирането му преди 22 г.