Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антоний Гълъбов за бъдещето на Европа

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

На 25 май предстоят избори за Европейски парламент.  България ще избере 17 от общо 751 депутати в ЕП. Те ще определят посоката на европейската политика за следващите 5 години. Но и по-различното този път – председателя на бъдещата Еврокомисия – най-важната фигура в т.нар. правителство на ЕС. Т.е., предстои битка за бъдещето на Европа. Какви тенденции и очаквания има на фона на засилващия се популизъм на стария континент?

За Радио България темата коментира политологът проф. д-р Антоний Гълъбов. Той е шеф на екипа-автор на българския вариант на онлайн теста за изборите: EUvox 2014 (www.euvox.eu/bg). Многоезичната уеб платформа помага на гражданите от целия ЕС да определят с отговорите си по въпросника коя партия стои най-близко до тях, сравнявайки възгледите си по различни политики с позициите на основните партии и коалиции от политическия спектър.

„Предстои едни сили да се борят за Европа, други – за място в собствените си страни. Това раздвоява вниманието – посочи той. – Очевидно съществува чуваемост за националпопулизма, за този тип радикално говорене за бързи и лесни решения на сложни проблеми. Това означава, че по принцип има разкъсани връзки, липсва доверие, има огромни празноти в диалога между гражданите и политиците. Вина, която несъмнено ще се понесе на изборите. Големият въпрос е българските избиратели да разберат, че не гласуват кой да отиде в Брюксел, а в каква посока ще се развива Европа, т.е. България. Профанизирането на тези избори е част от т.нар. „мека“ стратегия на анти-ЕС говоренето. Тя не смее да се конфронтира с европейския модел пряко, но се опитва да прави това и го руши отдолу.”

Какви са посоките за развитието на Европа?

„Европа е най-голямата световна сила. Колкото пъти го кажа, толкова пъти се сблъсквам със смущение и неразбиране. Обективно погледнато, в момента икономиката на 28-те страни-членки е най-мощната в света. Тя е много по-мощна от тази на САЩ, да не говорим за Китай и другите големи центрове на влияние. Въпросът е дали ЕС ще работи заедно, ще разширява ли обхвата на своето взаимодействие и коопериране. Или ще си остане в състояние на хлабави връзки между страните-членки, привлекателна само със социално-осигурителната си система и придобивки. Големият проблем е, чe не работим заедно в ЕС, че този огромен „гигант” произвежда много малко в сътрудничество между членовете му. Големите производители от ЕС предпочитат да изнесат производствата си в трети страни. В това време големите външни за ЕС производители предпочитат да влязат на пазара на Европа. А и минимално повишаване на взаимодействието между страните в ЕС, произвеждащи едно и също или заедно, коопериращи се в използване на ресурси, включително енергийни, ще се отрази върху ефективността на Съюза и по-доброто благосъстояние на гражданите му. Това фактически е неизползван огромен потенциал и зависи само от това накъде ще върви Европа. Проблем е и пропагандата за риска Европа да се превърне в свръх държава. Това е много несериозно. Целият евробюджет е под 5% от общия БВП на 28-те страни. Т.е., за да има реално силна федерация, тя трябва да има бюджет над 35-40 на сто от общия БВП. Нито опасенията, че ЕС ще стане свръх държава, модерна империя със столица Брюксел, нито обратното, че в ЕС винаги по-големите държави ще вземат решенията, отговарят на истината. Истината е, че европейските граждани трябва да заявят в каква посока искат да се развива нашият общ проект.”

Как бихте отговорили на твърдението, че държавите в ЕС се развиват на различни скорости: първа, втора и дори трета?

„Няма скорости. Това е дълбоко невярна представа. Има само степени на интегрираност, инициатива. По колко инициативи България заяви своите собствени интереси? Колко пъти каза какво подкрепя или не, къде стои? Когато една страна не e в състояние да покаже с кого е, какво може и иска да постигне, тя по същество се самоизолира. Проблемът не в различни скорости на развитие, а в различна степен на интегрираност и инициатива. Това не зависи от останалите държави в ЕС, а от самите нас, българите.”

А напрежението в Украйна ще повлияе ли на бъдещето на ЕС?

„Има много ясен показател за това. В последните 10 години в ЕС се говори за обща енергийна политика, без да се забравя, че има големи интереси и те не са готови да сменят посоката. Но в последните 3 седмици в сегашния ЕП се постигна повече отколкото за 4 години. Т.е., системният риск, който се появи на североизток от Европа, със сигурност доведе до задвижване и преориентиране на приоритети. И Европа показа, че е в състояние много бързо да оцени това, срещу което се изправя, и да реагира ефективно.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Седмицата започва с летни температури

В понеделник ще бъде предимно слънчево. Следобед облачността от запад ще се увеличава и вплътнява, вечерта в западните райони ще започнат валежи от дъжд. Максималните температури ще бъдат между 27° и 32°, в София – около 28°. В планините ще бъде..

публикувано на 08.09.24 в 18:30
Иван Демерджиев

Разбираме колко важно е за Делян Пеевски да има нов главен прокурор

Членовете на Висшия съдебен съвет нямат нито юридическото, нито моралното право да изберат следващия главен прокурор при положение, че мандатите им отдавна са изтекли , заяви пред БНР бившият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев. В..

публикувано на 08.09.24 в 15:38
Атанас Запрянов

Връщането на наборната военна служба може да дойде на дневен ред, ако не се запълнят вакантните места в армията

Засега не предвиждаме и не предлагаме на българския парламент да връща наборната военна служба , заяви пред БНР служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Той изрази надеждата с повишването на заплатите на военнослужещите от догодина да се..

публикувано на 08.09.24 в 13:38