Макар Европейският съюз да се гордее като територия на равните възможности, с последните три вълни на разширяване тази идея започва все повече да прилича на мит. Ограниченията за свободния достъп до пазара на труда за гражданите на новите страни-членки са само част от проблема. Свободното движение на хора от трети страни извън ЕС – продължава да бъде сочено като една от основните несправедливости на съюза. Факт, който става все по-болезнен на фона на конфликта в Сирия и силно нарасналия поток от бежанци.
Разширяването на ЕС от 2004 г. бе маркирано от френския дебат за т.нар. полски водопроводчик. Той синтезираше страха на старите страни-членки да бъдат „наводнени“ от гражданите на новите десет. И макар много от тях да заминаха, страховете се оказаха далеч от своето оправдаване. Сходни бяха и повдигнатите настроения в края на миналата и началото на тази година във Великобритания с отпадането на преходния период за достъп до пазара на труда на румънци и българи.
„Това, че гражданите на ЕС не са равни в своите права, се манифестира най-ясно с приемането на новите членки. Тези страни са подложени на един преходен период, който може да продължи много дълго – до 7 години. Такъв беше случаят с България и Румъния. И страни като Франция се възползваха максимално от тази опция. Сега ще се случи същото с Хърватия“ – прогнозира за Радио България професорът по право Даниел Лошак, член на различни движения за борба срещу дискриминацията във Франция. Тя получава френско гражданство чак година след раждането си заедно с родителите си. Нейният баща е бежанец от Бесарабия и заминава за Франция на 19-годишна възраст, а майка й е еврейка от Истанбул.
Проф. Лошак бе в София неотдавна, за да участва в международната конференция „Европа и новите й граждани: от мобилизации до избори”. Според нея страхът от румънските и българските работници е свързан най-вече с хората от ромски произход. По думите й „Това е много типично за Франция. За нас хората от Румъния и България са роми. Точка. Разбира се, това не отговаря на реалността. Но България и Румъния до голяма степен страдат от това възприятие“, казва тя. Сега, след края на преходния период, на теория българите и румънците имат свободен достъп до пазара на труда. Но той ще продължи да бъде труден, особено за ромите, защото те ще се сблъскат много сериозно с дискриминацията при наемането им на работа. Макар че на теория те попадат под закрилата на Договора от Амстердам, уреждащ защита срещу расова дискриминация, прогнозира Даниел Лошак.
Най-болезнените прояви на дискриминацията в ЕС обаче проличават с бежанската криза, заради конфликта в Сирия. Огромна част от сирийските бежанци, в това число и тези, получили хуманитарен или бежански статут в България, се надяват след като получат документите си, да заминат за Западна Европа. Мечта, която рискува да остане само такава. Ситуацията накара много от тях да се почувстват като „хванати в капан от Европа“, както се изразяват някои от тях. А настанени в София сирийски граждани стигнаха дори дотам, че излязоха на протест срещу създалата се ситуация.
„Проблемът отива отвъд сирийските бежанци. За съжаление обаче, обещанията, дадени в много от договорите на ЕС бяха напълно забравени. Това започна още след атентатите в САЩ от 2001 г., когато ЕС избра силно секуритарния подход към миграцията“. Директивите, засягащи убежището бяха преразгледани наскоро, но истинският проблем се крие в известния регламент Дъблин II. Той регулира мястото на подаване на молба за убежище и постановява търсещите убежище да бъдат връщани в първата страна от ЕС, в която са подали молба. Често поради географски причини това са едни и същи страни – Гърция, Италия, а наскоро – и България.“
Гърция често е критикувана от правозащитни организации за отношението си към бежанците. Сега случаят се повтаря и с България. Според Даниел Лошак обаче дискриминацията спрямо бежанците се корени още в самата система Шенген. Тя реално възпрепятства търсещите убежище да напуснат страната си със самолет и така ги обрича на едно безумно и изпълнено с опасности пътуване към сигурността и надеждата за по-добър живот.
Във връзка с развитието на обстановката в региона на Близкия изток, Министерството на външните работи предупреди за отмяната на полетите на редица авиокомпании от и до международното летище на Бейрут, Ливанска република. МВнР напомня на българските..
Български ученици спечелиха пет медала - един сребърен и четири бронзови, на Международната олимпиада по физика в град Исфахан, Иран. В състезанието се включиха 198 участници от отбори от 46 държави. Сребърният медал беше завоюван от Баян Гечев от 12..
Фермери даряват 19 камиона от продукцията си за пострадали от пожари земеделски производители в Южна България. Министерството на земеделието и Югозападното държавно предприятие подпомагат Националното сдружение "Обединени земеделски производители"..
„Донеси храна. Опознай съседа", под това мото община „Оборище“ организира „Голямата маса“. В събота общата трапеза затвори за коли централната столична..
Очаква се скоро да започне изграждането на фериботна връзка между Тутракан и отсрещния румънски град Олтеница, съобщи във Фейсбук кметът на община..
Лятото и горещините, обхванали бетонните джунгли, които обитаваме, карат повечето от хората да търсят по-честа и, по възможност, по-продължителна..