Защо така? Защото само една четвърт от минералните ни води се използват, а останалите се изливат в реките и морето. И защото от земята ни извират всяка секунда 5600 л. кристално чиста минерална вода, а българинът пие два пъти по-малко, отколкото в ЕС. Защото в България има 240 минерални извора, но едва около 30 процента се използват за пиене. Останалото отива за пълнене на басейни, бани, спа-центрове. Вярно, че лечебните качества на минералните ни води са били известни на римската аристокрация, осеяла земите ни с римски бани, но защо такъв безценен природен ресурс не се използва пълноценно за пиене.

По-малко от чаша на ден. Толкова пие българинът, което го поставя далеч зад Испания, Италия, Германия, Франция, Белгия, Гърция – лидери в Европа. А минерална вода у нас пият повече жените на средна възраст. И разбира се феновете на здравословния начин на живот, които предпочитат да сменят „менделеевата таблица” от чешмата, с чиста изворна или минерална вода. Още повече, че в България, в сравнение с Европа, минералната вода е най-евтина. А в ЕС са признати 25 български натурални минерални води.

За съжаление едва шест процента от минералната вода за пиене се бутилира. Един от проблемите е, че източниците и качествата им не са проучени достатъчно. Концесиите за бутилиране на вода у нас са 23. Това е малка част от общо 102 находища, държавна собственост. Много голям брой минерални извори въобще не се разработват.

Пред износа също има препятствия. Всеки е свикнал с вкуса на водата, която пие от дете. За да посегне към друга, трябва агресивна и убедителна реклама. Въпреки че водите ни имат много добри качества и са годни за ежедневна употреба, от бранша твърдят, че българският продукт е скъп. Защото близо 90 процента от цената се формира от опаковката, а не от евтиния труд. А западните концерни бият конкуренцията с нови олекотени бутилки и капачки. Транспортните разходи за износ над 500 км. също са нерентабилни. Затова българският бизнес се цели в близките страни като Гърция, Румъния, Черна гора, Албания. В страните от Близкия изток отдавна са стъпили западноевропейските гиганти. А за китайския пазар, който зае второ място след Турция в българския износ извън ЕС, ключът към потребителите са малките опаковки, но в големи количества.

Компаниите, които бутилират минерална вода у нас, са 15, като три са собственост на европейски концерни. Те имат право да ползват едва четири процента от ресурса, като в същото време са бутилирали само половината от разрешеното количество. Точно този факт стана повод за промени в Закона за водите. Те предвиждат на един извор да има повече от един концесионер. Така пазарът няма да се монополизира и ще се даде шанс на нови играчи. Острата реакция от страна на компаниите не закъсня – те заплашиха да сезират ЕК. Фирмите не използват ресурса, защото няма кой да купува толкова много вода, коментират от бранша. Освен това, водата носи името на находището и ако десет компании бутилират от едно място, ще се различават само по етикетите. Така никой от инвеститорите няма да влага милиони за утвърждаване на марката. Обратно, бизнесът иска държавата да не застрашава инвеститорите, а да рекламира българските минерални води в чужбина. Тогава и изворите ще се използват по-ефективно и външната търговия ще тръгне.

В началото на прехода това бе златен бизнес, който разпространяваше водата в цистерни. Днес обаче са нужни доста инвестиции за да останеш на пазара и да наложиш марката в чужбина. Въпреки трудностите, българска минерална вода стига до САЩ, Малта, Кипър, Китай, Молдова, Либия.