На своя ден свети Спас отключва небето и земята, прави така, че да зароси ситен дъждец, за да има хляб през годината. Митичният герой е почти близнак на свети Георги. Точно като него той подковава коня си рано сутринта, за да обходи „зелен синор“ и да види „есенници изкласили, пролетници врeтенили, а лозята изресили“. Всяка капка дъжд, която падне на Спасовден, е жълтица – същото казва народът ни и за дъжда на Гергьовден. В нощта срещу празника невъзможните желания се сбъдват. Това е един от най-благоприятните моменти да се отправят молитви за рожба, за женитба, за здраве… Да се извършват ритуали за дъжд, плодородие и избавление от нелечими болести.
Спасовден, или Възнесение Господне, е подвижен празник. Винаги е на седмия четвъртък след Великден. Във фолклорната традиция съществува забрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. На самия ден стопанките не бива да се докосват до зелено, защото през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират дрехи – да не настъпи суша.
Вярва се, че тогава Бог прибира душите, пуснати на Велики четвъртък. Жените посещават гробищата и раздават обредни краваи, варива, мляко и непременно първите зрели череши. Със себе си носят и орехови листа, които разстилат върху гробовете. Поверието гласи, че преди да си тръгнат към оня свят, мъртвите си взимат от храната. Ако близките им са ги забравили, слагат шепа пръст в пазвите си и отлитат.Росен, роксосан, селим – това са народни наименования на многогодишното цъфтящо тревисто растение Dictamnus Albus. Росенът вирее почти на цялата територия на страната ни. Обича сухи, каменисти места до 1200 метра надморска височина. Най-често се среща там, където почвата е богата на варовик. Високо е около метър. Цъфти през юни с бели, розови или червени цветове, които отделят голямо количество етерично масло. Казват, че ако при горещо и слънчево време се поднесе запалена клечка кибрит към цветовете, във въздуха може да избухне пламък. Отделя се черен дим, но растението остава незасегнато от огъня. Росенът е отровно и едновременно лечебно растение – също като двойнствената природа на русалките, които могат да разболеят, но и да излекуват човека. Счита се, че росенът е любимото цвете на фееричните създания. С него те вият венци и украсяват косите си. Ароматът му ги опиянява, а когато са щастливи, стават милостиви към хората. През цялата година приказните красавици живеят накрай свят. При хората идват само веднъж годишно – през пролетта, когато трябва да наросят цъфналите ниви, за да има хляб. Пристигат в сряда и започват да вият китки от росен и пелин. А в неделя ръсят с тях нивите. Оттук идва и наименованието на периода – Русалска неделя или Русаля.
Разпространени са и различни лечителски практики. Най-популярно и до днес е срещу Спасовден да се ходи „на росен“. Вярва се, че събирането на билката точно в този момент помага на болни и бездетни. За лечебно се счита търкалянето в росните треви на разсъмване. Тези, които ще останат да преспят на росеновите поляни, непременно трябва да са придружени от побратими или посестрими, с които нямат кръвна връзка. Носят със себе си храна и дарове за русалките, които оставят на сутринта – ризи, кърпи, чорапи, бъклица вино, ракия, хляб и печена кокошка. Човек трябва да легне под росен и да постави паница с вода до главата си. Ако на сутринта в нея има макар и малка част от русалското цвете, това е сигурен знак, че митичните създания са решили да го излекуват. Според вярванията, русалките познават всички билки и могат да лекуват всички болести.Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и пр. Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита. И това е другата особеност – не се използват „пръчките“ от тесто, характерни за празничните погачи, приготвяни по други поводи. Спасовден се отбелязва и като професионален празник на хлебaрите и сладкарите.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..