Евроскептицизъм, криза, икономии, дефицити, безработица… Дори силното ядро на ЕС – Германия, Франция, Бенелюкс, започва да усеща тежките проблеми. Рисковете пред Европа остават, защото политиците не са научили уроците от кризата. По-шареният парламент обаче е гаранция, че този път трудно ще се прокарват грешни политики и лоши за икономиката реформи. И поне ще се блокират ненужните ходове на ЕК. Инвеститорите, особено в новите страни членки на ЕС, имат вече готовност за евентуален политически риск. По темата разговаряме с макроикономиста Георги Стоев от Industry Watch.

В каква посока ще върви Европа след изборите, какви ще бъдат икономическите политики?

„Както сега, така и след като започна дълговата криза, има все още два пътя, които могат да бъдат избрани. Първият е да научим уроците от тази криза и да научим грешките, които са свързани с евроинтеграцията и обединението на 28-те страни. Основно тези грешки са свързани с твърде тежкото регулиране на пазара на труда, което води до висока безработица, ръст на минимални работни заплати в редица страни, скок на социални придобивки и т.н. Всичко това е свързано с блокиране на икономическото развитие и обричане на голяма част от населението, особено в южните страни, на безработица. Другият път на развитие е политиците да изтрезнеят малко повече след този категоричен вот и да се започнат реформи към либерализация на трудовия пазар, по-лесно наемане и освобождаване на работници, по-ниски данъци в някои страни. Обикновено този път е с по-малка вероятност в икономическата политика. Политиците няма да са способни да научат този урок.”

Притеснителното е, че вече и в северната част на Европа започват да изпитват фискални затруднения.

„На този фон ми е трудно да правя оптимистична прогноза за ръст на кредитирането, инвестициите, създаването на нови работни места, ръст на доходите и всичко, което обикновено е свързано с подобряване живота на хората. Просто ситуацията е такава, че наистина дълговата криза в момента изглежда свършила, преминала, но всъщност рисковете остават.”

Да погледнем към България. Как този шарен Европейски парламент ще се отрази на икономиката ни?

„Няма да могат да се прокарват лесно европейските политики, общите регламенти и общите правила за съюза. Но в крайна сметка, като погледнем назад, голяма част от политиките всъщност доведоха до доста разходи за бизнеса и гражданите. Т.е. политики, които са били по-скоро в ущърб на ЕС, отколкото в полза. В този случай демокрацията може би работи. Т.е. голяма част от глупостите, които са замислили европейските депутати, може би ще се случат, но много по-трудно. Ако прехвърлим това и върху българския парламент като огледало на европейския, виждаме, че най-голямата партия започва да се държи по-силно, по-смело като опозиция и най-вероятно ще бъде в по-добра позиция да блокира по-негативните в икономиката политики. Реално не би трябвало да очакваме някакъв пряк ефект върху българската икономика.”

Ние сме силно зависими от Европа, да не говорим, че 65 процента от износът е насочен към ЕС. Когато в Европа кихнат, ние се разболяваме...

„Работим с прогнози за икономически растеж около 0:1 процент. Т.е. нямаме индикации, че някакво силно възстановяване е на дневен ред. Това, което ни трябва в малко по-дълъг хоризонт, са нови инвестиции, създаване на нови работни места и по-висока производителност от сегашната. Това е, което липсва на България от 2008 насам. В момента много трудно можем да направим оптимистична прогноза.”

Инвестициите откъде ще дойдат?

„България е бедна на вътрешни спестявания и капитал страна. Ако искаме отново да растем с темповете, с които растяхме преди 2007, инвестициите ще трябва да дойдат отвън. Ако ме питате от коя посока – север, запад, юг или изток, най-добре е да идват отвсякъде. В крайна сметка парите нямат мирис и цвят. Когато дойдат тук, особено под формата на машини, съоръжения, поточни линии, те създават работни места и потенциал за растеж.