Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Оперната певица Надя Шаркова на 90

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: архив





В годината, когато Софийската опера най-после се настанява в собствен дом и трупата започва да се стабилизира и да нараства, една млада и вече изявена певица се явява на прослушване. Певицата е Надя Шаркова, а годината – 1953. Всъщност двама от художествените авторитети на Софийската опера са причина тя да се насочи към операта – диригентът Асен Найденов и режисьорът Драган Кърджиев. С тях в следващите години й предстои да създава едни от най-силните си роли. Надя Шаркова разказва:

„Бях солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват Асен Найденов и Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ, през 1953 година, когато бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата – спомня си певицата. – Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея.  Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много голямо жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Халабала. Това беше много голямо признание.”

На 2 юни тази година Надя Шаркова изпълва деветото десетилетие от живота си. Все още жизнена, съхранена, с отлична памет за минали и настоящи събития, любопитна към настоящето, което я вълнува и което обсъжда запалено. Гласът й – все такъв бистър, звънлив, такъв какъвто го знам от много години насам. И което е впечатляващо – разказва и за кариерата си, и за миналото без сълзлива сантименталност и въздишки, а трезво и с ведрост, навременни смесени с хумор и забавни спомени.

Надя Шаркова е родена през 1924 година и отрасла в Русе, където още в прогимназията  участва в представянето на няколко детски оперетки. Казва, че имала много добра учителка по пеене, както тогава се нарича предметът музика, която я насърчавала. Определили Надя за Шута на Царя в една от оперетките. И когато баща й решава да я запише във Френския девически пансион „Нотр Дам де Сион”, и преподавателите, и музикални авторитети от русенското общество се намесват и осуетяват намерението му да  насочи Надя встрани от музиката. По това време освен че пее хубаво, тя свири усърдно и на цигулка. После, през 1944 идва в София, в Музикалната академия, където е приета в класа на Людмила Прокопова – прочута педагожка и пианистка, дългогодишната сътрудничка на Христина Морфова. Паралелно с ученето Надя Шаркова веднага е забелязана и поканена да пее в оперетния театър Одеон в София, в който през 1943 година дебютира в  „Любов и трон”. А от 1944 последователно е солистка в Художествения оперетен театър, Народна оперета и в новосъздадения Държавен музикален театър. Тук вече Надя Шаркова се утвърждава като певица с красив и мощен сопран, с ярко изявена музикалност и артистичност, с интелигентност. Все качества, които я отвеждат до най-голямата българска оперна сцена. В тези театри Надя Шаркова не само е сред първите солисти, но добива популярност с големи партии като Силва в „Царицата на чардаша”, Юнона в „Орфей в ада”, Елена в „Хубавата Елена”, Княгинята в „Птицепродавецът”, Стела от „Волният вятър” и т.н. Изящна, красива, артистична, пластична, много стабилна вокално, тя бързо се превръща в  звезда на оперетата от епохата.

В Софийската опера още на прослушването прави впечтление като Аида и естествено дебютът на Надя Шаркова е в тази опера. Огромен аплауз избухва след знаменитата Нилска сцена, в която Аида има доминиращо участие и голяма ария. От тук нататък Аида е една от коронните роли на певицата. Също както Елизабет от „Дон Карлос”,  Амелия от Бал с маски", Графинята от „Сватбата на Фигаро”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Неда от „Палячи”, Лиза от „Дама пика”, Катерина от „Укротяване на опърничавата” и др. сопранови роли от големия немски, италиански и руски репертоар. Особено заслужава да се изтъкне отношението на Надя Шаркова към българската опера – с успех и с прекрасно гласово и артистично внушение тя интерпретира главни женски образи от оперите на Любомир Пипков, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев. В историята на Националния оперен театър Надя Шаркова е вписана не само с изброените партии, но и с великолепната Елън от „Питър Граймс” на Бенджамин Бритън, поставена за пръв път в България през 60-те години от Михаил  Хаджимишев. До 1980 година Надя Шаркова е артист-солист в Националната опера, изпълнявайки многократно и по-малки роли като Ларина от „Евгени Онегин”, Сусана от „Хованщина”. Все така на високо професионално ниво, с много вникване в образите, с много въодушевление, което нашата и задграничната критика при гостуванията на театъра винаги отбелязват. Надя Шаркова е пяла под диригентството на всички големи личности от 50-те до 80-те години на миналия век като Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Добрин Петков, Борис Хичнев, а измежду най- близките й партньори са големите тенори Димитър Узунов, Любомир Бодуров, Никола Николов, басите Димитър Петков, Никола Гюзелев, Стефан Еленков, баритонът Асен Селимски и  още много артисти от епохата.

Нека й  пожелаем да посреща все така жизнена, мъдра и слънчева още много рождени дни, да е здрава и щастлива.

Още от категорията

Св. Никола в една старинна песен

Денят на Свети Николай Мирликийски, когото православието чества днес, е и един от най-големите народни празници. В българските фолклорни представи, светецът има крила, което му придава черти, близки до митичния образ на човека-змей. Той има две..

публикувано на 06.12.21 в 08:05

Представиха българската песен за „Евровизия“ 2022

Вътрешната борба във всеки да скъса със себичността и егоизма, за да разбере, че е роден с мисия. Това накратко е посланието на Intention - песента, с която рок музикантите от Intelligent Music Project ще представят България на Евровизия 2022 г...

обновено на 05.12.21 в 15:31

Песничката, с която расте всяко българско дете „оживява“ в мюзикъл

„Ако влезем в един тролей и запеем „Зайченцето бяло“, едва ли ще се намери човек, който да не знае поне първите два куплета от тази прекрасна детска песничка. Независимо на каква възраст е“. Тези думи са на Румен Бояджиев-син, автор на мюзикъла..

публикувано на 03.12.21 в 10:20
Подкасти от БНР