Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спешно за „Спешна помощ”

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Каквото и да се говори за състоянието на столичния център за Спешна помощ, ясно е, че проблемите не търпят отлагане. Както впрочем и проблемите в цялото здравеопазване. Последният случай с починалата фотографка Елизабет Димитрова, така и не дочакала линейката с лекарски екип, разбуни духовете и отново стана повод да се направят категорични изводи. В каквото и да се обвиняват лекарите и персонала на Центъра за „Спешна помощ”, не може с десет-единайсет изправни линейки да се обслужва почти двумилионен град като София. С една дума – на 200 хиляди души се пада по линейка. Европейските критерии за град с такъв брой население изискват техният брой да е над 50. Недопустимо е в това предно звено за първа медицинска помощ да има незапълнени щатове, поради ниските заплати на медицинските екипи. Напрежението в Центъра и масовите оставки в подкрепа на уволнения директор д-р Георги Гелев, недопускането на временния директор Александър Златанов, говорят, че този път явно медиците са твърдо решени да не се примиряват с тревожната реална ситуация. Пред здравния министър Таня Андреева са представени две техни искания: да се повишат заплатите им и да се възстанови на работа досегашния директор д-р Георги Гелев. От Асоциацията на работещите в „Спешна помощ” в цялата страна предлагат и конкретни нормативни промени, засягащи работата на медицинските екипи. Например да се прецизира кой случай трябва да се смята за спешен, за да се праща линейка. Не е тайна, че понякога към телефона посягат и хора, които просто са вдигнали кръвното. Или пък на улицата е паднал пиян мъж.

„Не може да има повишение на заплатите по средата на бюджетната година”, е отговорът на здравния министър. Медиците настояват за възнаграждения от 1500 лв. Дали все пак ще се намерят пари за повишение на заплатите на лекарите в Центъра и с колко, крайното решение е на финансовото министерство. Да припомним обаче един факт, който на пръв поглед няма общо с конкретния случай. Ако политическите партии в България се бяха обединили около идеята, да се намалят наполовина държавните субсидии за политическите субекти, получили над един процент от изборните гласове, ето откъде, примерно, щяха да дойдат средства за купуване на още линейки. А може би и за повишение на заплатите на лекарите и персонала на „Спешна помощ”. Сигурно биха се намерили и още източници на средства. Но парламентът гласува намаление на държавната субсидия само със смешната сума от 1 лев.Тоест от 12 лв. за всеки изборен глас, партиите получават по около 11 лв. Както се казва, намаление от кумова срама. В Европа средната субсидия е 3,5 евро за изборен глас. Във време, когато непрекъснато се говори за финансови ограничения, за оптимизиране на разходите, някак не върви държавната субсидия за българските партии да е най-високата в Европа. Впрочем проблемите около възнагражденията на работещите в „Спешна помощ”, повдигат въпроси, засягащи огромна част от населението. В чия полза работи една като че ли контролирана бедност за определена част от нацията? Това състояние на нещата кара много българи, особено квалифицираните, да търсят работа и по-висок стандарт на живот в други държави. А у нас не достигат лекари, анестезиолози, медицински сестри, инженери….. Е, някой ще каже – това са възможностите на бюджета, а и на бизнеса. Истина, която при всички случаи може да бъде подложена на съмнение.

Засега временно решение на проблемите в „Спешна помощ” са допълнителните няколко медицински екипа от „Пирогов” и Военно-медицинската академия, които ще реагират при нужда. Обмисля се и връщането на стария телефон 150 за Спешна помощ, заменен от единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това ще пести време за реакция на медицинските екипи. Защото животът не търпи отсрочка. Смъртта също.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няма напредване на пожара от гръцка страна към България

Няма напредване на пожара от гръцка страна към България. Изградени са просеки около териториите със стари мини, останали от войните, които са и от двете страни на границата, заяви пред журналисти на летище "Пловдив" министърът на вътрешните работи Калин..

публикувано на 23.07.24 в 15:30

Български адвокати все по-често търсят работа в чужбина

Все по-значителен брой адвокати, макар и вписани в българските адвокатски колегии, започват да работят за чужди компании или чужди адвокатски дружества дистанционно или дори емигрират и се установяват постоянно извън страната, съобщава онлайн изданието..

публикувано на 23.07.24 в 15:03
Откриването на XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища зад граница

Българското образование в чужбина не може да разчита само на възрожденски ентусиазъм

396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към задграничните представителства на България, 5 към българските църковни общини и 374, създадени от..

публикувано на 23.07.24 в 13:25