115-ата година от рождението на големия български художник акад. Дечко Узунов е повод за среща с негови творби. Мястото е Националният дворец на културата, времето – от 6 до 25 юни. Включените в изложбата произведения са притежание на галерията-музей, носеща неговото име. Фондът ѝ е изключително богат – над 13 хиляди са творбите, подарени на Столична община от неговите наследници – племенници, които също са художници. Галерията всъщност е ателието на живописеца, разположено зад дома, в който е живял. „Мечтата ми е да можем да покажем ако не всичко, то поне половината от това, което притежаваме” – разказва в интервю за Радио България нейният директор Боряна Павлова. Музеят разполага с над 200 маслени платна, с монументални композиции, акварели, рисунки…
„Тук сега показваме неща, които са под едно общо название – „Прозрение” – пояснява Боряна Павлова. „Разглеждахме творбите на Дечко Узунов, тъй като всяка година правим инвентаризация на над хиляда от тях. И установихме, че има рисунки и акварели, с които той като че ли е гледал в бъдещето. Видял е как нашата планета се затопля, какви проблеми ще имаме заради това, че не пазим природата. Рисувал е астронавти, летящи фигури в Космоса, ангели… Явно е имал прозрение за нещата, които ще се случат в бъдеще. И така се роди изложбата – от тези произведения, които разглеждахме. Сложили сме една знакова картина – автопортрет със светци. От едната страна на художника е Св. Георги, който убива ламята, от другата му страна е Св. Димитър, който убива неверника. А той самият продължава да рисува, надявайки се, че ще спаси света с творчество.”
Сред картините можем да прочетем и текстове на живописеца, достигнал патриаршеска възраст, натрупал много мъдрост. Ето какво е написано в един от тях: „Нима всичко, създадено от памтивека до днес, ще загине завинаги в един миг?! Земята си отмъщава, ние изсмукахме от нейните недра жизнените ѝ сокове. Взривове и алчният човек разрушиха вечното спокойствие и равновесие – от горещата лава до спокойните вълни на океаните. Въздухът стана задушлив и отровен… Земята престана да бъде наш дом – тръгнахме към Космоса…”.
Роден в самия край на ХIХ век, Дечко Узунов има дълъг и щастлив път в изкуството. Учи в Мюнхенската академия, но се дипломира в нашата Художествена академия. На 37 години е вече професор. През годините е бил неин ректор, директор на Националната художествена галерия, председател на Съюза на българските художници. Има редица самостоятелни изложби у нас и в чужбина. През 1976-а е избран за председател на Международната асоциация за пластични изкуства (АIАР) към ЮНЕСКО. Почетен член е на Мексиканската и Руската академия на изкуствата. През 1999-а, 13 години след кончината му, е обявен за „Световна личност” на годината от ЮНЕСКО. Поводът е 100-годишнината от рождението му. Над 120 са изложбите с негови творби, организирани след създаването на галерията-музей „Дечко Узунов” – както у нас, така и в чужбина. Една от последните е била през май в Дома на Европа в София. Тогава, в Нощта на музеите, над пет хиляди души са отишли да я видят. Сегашната експозиция е в подкрепа на кандидатурата на София и югозападния регион за Европейска столица на културата през 2019 г.
Снимки: Венета Павлова
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..